Минути след началото на военното нахлуване на Русия в Украйна бордът и няколко шефове на управления на Украинската централна банка се събрали на извънредно съвещание, спомнят си официални представители на институцията дни преди да се навърши една година от началото на агресията. Първостепенната задача била да одобрят бързо декрет №18 – списък от 16 извънредни мерки за предотвратяване на паниката, да стабилизират банковата система и да въведат капиталов контрол. Те решили също да продължат надзора над кредитните институции и битката с инфлацията не от мирния уют на офисите си, а от убежища и бункери.
Последните 12 месеца бяха тежки за паричните стратези по целия свят предвид инфлационния натиск и заплахата от рецесия. Но тези трусове бяха буквално незначителни в сравнение с натиска върху украинските централни банкери да напуснат обсадения Киев, да оценяват лихвените проценти от сигурни къщи и да отпускат заеми от бомбоубежища.
Националната банка на Украйна и преди войната е имала достатъчно главоболия да ръководи зависимата от чуждестранна помощ икономика на страната в условията на вътрешно политическо противопоставяне и вкоренена корупция. Тези предизвикателства били заменени от работа при непрекъснати бомбардировки, която трябвало да гарантира, че случващото се на бойното поле няма да повлияе на решенията й в конфликт, чийто край все още не се вижда.
В приетия “на пожар” документ били включени дневен лимит за теглене в брой до 100 хил. гривни (грубо 2708 щ. долара) от домакинство, забрана за теглене на чуждестранна валута и замразяване на официалния валутен курс на националната парична единица.
Следващата задача била да се гарантира работата на системата за парични трансакции. Което, според Катерина Рошкова – първи заместник председател на институцията, не било чак толкова сложно, защото банкерите вече били минали през една финансова криза след анексирането на Крим през 2014-а. Оттогава Украинската централна банка натрупала валутни резерви от над 27.5 млрд. щ. долара и вече имала достатъчно голям буфер плюс финансова табилност, които да използва.
След това се появила наложената от войната необходимост от създаване на сметка за дарения за военните действия и дори за координиране на доставките на кеш в бронирани транспортни средства от търговските банки до отделните кредитни институции. Накрая всичко замряло: инвазията на Москва обърнала украинското стопанство надолу с главата, отрязала продоволствените вериги, затворила цели индустриални сектори и прогонила в изгнание милиони украинци.
Масираните призиви за подкрепа на украинския президент володимир Зеленски и антуража му към международната общност, освен че спечелили съпричастност, докарали и поредица от военни пратки за армията. Но, в пространството между правителствените лидери и устойчивостта на обикновените украинци, действията на централните банкери и на държавни бюрократи сполучили единствено да продължат да поддържат функционирането на страната.
След като руските сили атакували Киев, бордът на Националната банка на Украйна отложил решението си за паричната политика на 3 март 2022-а и замразил базовата лихва на 10 процента. И решил да се върне към стратегията си за борба с инфлацията след като страната се освободи от руските нашественици. Но тъй като това не се случило в кратки срокове, на 2 юни 2022-а украинските парични стратези качили базовата лихва до 25%, като се мотивирали с необходимостта да стабилизират гривната и икономиката и да задушат препускащата инфлация. Освен това те признали, че традиционните монетарни инструменти са загубили ефикасността си в резултат на войната, прогонила от домовете им над една трета от украинците и опустошила бизнеса. Нещо повече, инвазията превърнала всяка икономическа задача за моделиране на бъдеето чрез обичайните индикатори като безработица и продажби на дребно в мисия невъзможна. И през юли банковите експерти решили да девалвират националната парична единица с 20%, за да защитят валутните резерви.
Другият проблем, подкопаващ паричната политика, бил неразбирателството с финансовото министерство. Въпреки че централните банкери повишили лихвените проценти, ведомството отказало да се съобрази с тях когато емитирало дълг, за да не оскъпява разходите за обслужването му. Резултат: кредитните институции предпочели да вкарват излишните си средства в централната банка на по-висока лихва вместо да кредитиран правиталството, или във всякакви други инструменти, близки до пазарните лихвени проценти.
Накрая дошла и неизбежната евакуация на централните банкери от Киев – 18-часово пътуване през задръствания до държано в тайна място в западна Украйна. След което те били преместени в Лвов, близо до границата с Полша.
Успоредно с напрежението да работят под непрестанна заплаха, се родила и нова форма на професионална солидарност. Бившият банков редседател Кирило Шевченко ядосвал колегите си и получил сериозни критики от Зеленски и от МВФ за авторитарния си стил на управление и за прогонването на личности с реформаторско мислене. Тези противоречия обаче били загърбани благодарение на поуките от “Книга за джунглата” на Ръдиард Киплинг, спомня си Рожкова. Тогава тя казала на Шевченко, че “трябва да сключат водно примирие”, а “след края на войната ще се върнат на предишните си позиции”.
Това обаче няма да се случи, защото Шевченко е обвинен в злоупотреба със средства от държавен кредитор, който навремето е ръководил. Той бе заменен от Андрей Пишний през октомври 2022-а и напусна Украйна. Шевченко родължава да отрича, че е нарушил закона.
Днес, почти година по-късно, украинската икономика продължава да оцелява в хаоса на войната. последната оценка за 2022-а е, че БВП е паднал с над 30%, инфлацията надхвърля 26%, а централната банка консумира резервите си. Обстановката обаче се е променила и украинците воюват за всяка педя замя. А централните банкери са се върнали в Киев и имат добре обзаведени подземни убежища, включително и жилищни помещения за семействата, така че най-необходимите банкови екипи да са винаги на разположение.
