Европейската централна банка ще направи две последователни повишения на лихвените проценти на еврозоната от по 50 базови пункта до май, показва проучване на прогнозите на 46 икономисти, анкетирани от агенция “Блумбърг”. Те очакват лихвата по депозитите да достигне 3.25% и да остане на това равнище около година докато забавящата се икономика на блока не наложи поредица от лихвени редукции, които ще започнат през юни 2024-а.
Въпреки досегашния ударен възходящ лихвен цикъл на европейските централни банкери, качил лихвените проценти с общо 250 базови пункта – най-агресивното затягане на паричната политика в историята на институцията – повече от половината анализатори са убедени, че европейските парични стратези вървят след инфлационната крива в битката с най-острия ценови скок в еврорегиона. Едва една трета от анкетираните икономисти се опасяват, че монетарните власти ще отидат твърде далеч.
Първото за тази година официално съвещание на управителния съвет на ЕЦБ е през идната седмица, ден след като на 1 февруари приключи срещата на паричните стратези на Федералния резерв. И на него почти сигурно ще бъде взето решение за лихвен ръст с 50 базови пункта, както обеща през декември председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард. След февруари пък институцията едва ли ще се откаже да поддържа темпото въпреки отстъплението на инфлацията, поевтиняването на енергията и евентуалното решение на американските централни банкери да забавят собствения си цикъл от лихвени увеличения.
Лагард и колегите й “ястреби” вече дадоха заявка да се очакват нови 50 базови пункта през март, която и паричните пазари оценяват като най-вероятна.
Някои членове на 26-членния управителен съвет обаче предпочитат по-въздържан подход, което обосновава очакванията на четирима от анкетираните 46 икономисти за по-умерено следващо лихвено повишение с 25 базови пункта. По оценка на банкови експерти, февруарското съвещание на ЕЦБ ще даде насоки за мартенското лихвено решение, като рискът е, че дори леко омекване на изказа на паричните стратези може да бъде интерпретирано от пазарите като отстъпление.
Въпреки че инфлацията се върна обратно на едноцифрени нива, тя остава по-близо до 10% отколкото до целевите 2% на ЕЦБ. Паричните стратези пък вече са насочили вниманието си към базовия ценови индекс, от който са изключени разходите за енергия и храни, достигнал рекордно висока стойност през последния месец на миналата година. Което означава, че най-голямото предизвикателство пред банковия управителен съвет ще е да балансират падащата обща инфлация заради по-ниските цени на енергията и растящата й базова съставка.
Стопанството на еврозоната е в много по-добра форма отколкото в края на 2022-а благодарение на спада на газовите котировки, правителствената подкрепа за домакинствата и бизнеса и възстановяването на продоволствените вериги. Две трети от анкетираните икономисти обаче все още очакват рецесия в диапазона от 0.3 до 1.4 процента. Което едва ли ще откаже ЕЦБ от решението й да продължи да изтегля паричните стимули.
Европейските парични стратези трябва да разкрият през идната седмица повече подробности за плановете си да започнат да вталяват набъбналия си до 5 трлн. евро портфейл от облигации от март нататък. Процесът вероятно ще започне с падежите на някои дългови инструменти, средствата от които няма да бъдат инвестирани повторно както досега. Икономистите прогнозират, че първоначалният таван на изтегляните активи, фиксиран на 15 млрд. евро месечно до края на юни, ще бъде вдигнат с 5 млрд. евро през третото тримесечие и впоследствие още веднъж към края на годината, след което ще се задържи на 25 млрд. евро месечно през цялата 2024-а. Някои експерти предвиждат и продажби на облигации по някое време в бъдеще.
Близо три четвърти от анкетираните икономисти смятат, че ЕЦБ ще редуцира наличностите си в книжа на публичния и корпоративния сектор и в покрити облигации, пропорционално на вложенията си в тях.
Очакванията са балансът на ЕЦБ да се свие от малко под 8 трлн. евро в момента до 6.9 трлн. евро в края на годината, 6.15 трлн. евро към 31 декември 2024-а и 5 трлн. евро в дългосрочен план.