Колко богати са българите? Според официалната статистика на БНБ, спестяванията на домакинствата към края на миналата година са в размер на 66.5 млрд. лева, като тази сума продължава да расте въпреки кризите, през които преминаваме.
Отговорът се крие в структурата на тези спестявания, посочват в свой анализ специално за БТА от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Измерването на доходните неравенства се прави от много институции всяка година, но измерването на неравенствата в общото благосъстояние е далеч по-трудна задача. Данните за структурата на депозитите всъщност са удачен индикатор, който трябва да ни говори много за финансовите възможности на българина. Чрез тях по косвен път можем да оценим неравенствата на много по-мащабно ниво, отбелязват експертите. Това е така, защото спестяванията на хората често са резултат не само от дохода, който получават, но и от други фактори.
Към декември 2021 г. домакинствата в България са разполагали с 9 млн. броя депозити във всички банки на обща стойност от 66.5 млрд. лв. Това означава, че средно на един депозит се падат по 7380 лева. Както винаги, когато мерим нещо средно, обикновено не научаваме нищо.
А дали всеки българин, който притежава депозит в банка, разполага с тези пари? Разбира се, че не. Тази сума се получават тогава, когато се доверяваме на средните величини. Допускането е толкова вярно, колкото и това, че мнозинството от хората получават средната работна заплата. Реалностите са съвсем други. Например, 67% от всички депозити (6.1 млн. броя) са в размер до 2500 лв. – три пъти под средната сума на влога според статистиката. Тези 67% са на обща стойност едва 2.5 млрд. лева. А това са само 3.8 на сто от общата стойност на всички депозити. Така че съвсем резонно възниква въпросът – къде са останалите милиарди? Къде са останалите малко над 63 млрд. лева. Тук са, просто са нехомогенно разпределени.
Броят на депозитите над 100 000 лв. е общо 90 060, което е 1.06% от целия брой депозити. Това е нормално. Все пак едва ли са много хората, които могат да заделят толкова пари на влог. От КНСБ обръщат внимание, че общата стойност на тези влогове е 19.6 млрд. лева. Следователно, около 30 на сто от спестяванията е съсредоточена в едва 1 процент от техния брой. Като се добавят към тези числа и влоговете от 50 000 до 100 000 лв., ще се види, че 31 млрд. лв. (47% от общата стойност) са съсредоточени в точно 2.9 на сто от общия брой депозити в страната.
Числата от БНБ показват, че депозитите от 10 000 до 50 000 лв. са 12.6% от общия брой и консолидират в себе си финансов ресурс от 24.3 млрд. лв., което е приблизително 37 на сто от общата стойност.
Така че елементарните пресмятания насочват към извода, че 55.6 млрд. лв. (84% от общата стойност на всички влогове) са събрани в едва 1.4 млн. депозита, което пък е 15 на сто от общия им брой.
В изследването на КНСБ се прави уговорката, че не винаги един депозит отговаря на едно физическо лице. Голяма част от българите нямат никакви депозити, а друга, по-малка, притежава по няколко. Следователно, тези числа биха имали още по-негативно измерение спрямо описаното. Но дори и да се предположи оптимистичния вариант, при който 1 депозит е равен на 1 лице, то нещата изглеждат твърде притеснителни.
Например, знаете ли, че Илон Мъск има точно 3 пъти повече пари в сравнение с целия БВП на България и 5 пъти повече пари спрямо всички спестявания на българските домакинства? Всъщност, всеки един човек, който се намира в топ 20 на най-богатите хора в света, притежава повече пари в сравнение с парите на всички домакинства в България взети заедно, отбелязват от от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Всички тези числа обаче показват, че обществото има сериозен проблем в преразпределянето на ресурсите. Естествено, няма как да се постигне пълна симетрия, никой не цели такова нещо, но не е нормално да се наблюдава такава нехомогенност в разпределението на спестяванията на хората, според експертите. А тази нехомогенност видимо се влошава през последните няколко години, сравнявайки я с по-старите данни на БНБ.
За 12 месеца общият брой на депозитите намалява с 3 процента или с около 300 000 спрямо декември 2020 г., но тяхната стойност да нараства с 8.3 на сто. Това не е нормално отбелязват от Института за социални и синдикални изследвания. И то при условие, че най-ниските влогове продължават да намаляват, а най-високите имат тенденция да нарастват. Затова следващият път, когато чуете или прочетете, че "спестяванията на домакинствата за поредна година нараснаха", имайте едно на ум какво точно се крие зад този ръст.
