ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Инфлацията в еврозоната се охлажда, но остава двуцифрена

ЕЦБ

Инфлацията в еврозоната се забави за първи път от година и половина насам, което вдъхва надежда на Европейската централна банка, че битката й за овладяване на най-тежкия за последните няколко десетилетия ценови шок дава резултат.

Годишната ноемврийска инфлационна стойност е 10%, съобщи на 30 ноември Евростат – под октомврийските 10.6% – най-високото число от 2020-а. Спадът се дължи на по-ниския ръст на разходите за енергия и услуги, въпреки че цените на хранителните стоки тръгнаха ударно нагоре.

Официални представители на ЕЦБ посочват последните инфлационни данни като основен фактор за преценката им дали да качат лихвените проценти със 75 базови пункта за трети пореден път – решение, което вече изглежда не чак толкова вероятно. Банковите парични стратези вероятно ще проучат доклада на съвещанието си на 30 ноември – последното събиране преди да вземат окончателно решение на последното си за тази година официално съвещание на 15 декември. 

Паричните пазари вече са вкарали в цените лихвено увеличение от 57 базови пункта до края на годината. Държавните облигации на страните от еврозоната пък увеличиха загубите си след  публикуването на инфлационните данни, като двугодишните германски ДЦК повишиха доходността си с шест базови пункта – до 2.17 процента.

Засега това са просто данни за един месец, но блещукащата перспектива за отслабване на ценовия натиск ще донесе известно успокоени на европейските централни банкери след като от половин година числата неотменно надвишаваха икономическите прогнози. Те съвпадат и с октомврийската статистика на Федералния резерв, която върви в същата посока и окуражава някои официални банкови представители да мислят за охлаждане на скоростта на лихвените увеличения.

Въпреки оптимизма, инфлационното число на еврозоната остава двуцифрено за втори пореден месец и паричните стратези трябва да помислят дали това не е фалшив сигнал. Председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард – сподели със законодателите от Европейския парламент на 28 ноември, че "би била изненадана, ако ценовият натиск е достигнал върховата си точка". Нейният заместник Луис де Гиндос пък коментира ден по-късно, че трябва да се държи сметка за еволюцията на "скритата инфлация". Той вероятно е имал предвид т. нар. базов ценови индекс, който изключва елементите с високи колебания като храна и енергия. Този показател се е запазил без промяна и през октомври – 5 процента.

Инфлационният натиск отслабва неравномерно на територията на блока на еврото. Той се забавя в Германия, Италия, Испания и Нидерландия, която е "рекордьор" – 11.2% годишно през ноември срещу 16.8% през октомври. Във Франция обаче, изненадващо, се запазва устойчив – на рекордно високите 7.1 процента. 

Най-силно поразени от инфлацията продължават да са Балтийските републики. В Латвия годишната стойност през ноември е била 21.7% срещу 7.4% година по-рано. В Естония и в Литва се очакват стойности от около 21.4 процента.

Паричните стратези на ЕЦБ повишиха лихвените проценти с 200 базови пункта от юли насам и сега трябва да решат как да приключат годината – с нови 75 базови пункта или с по-скромните 50 точки. Дали обнадеждаващите инфлационни числа през ноември ще надделеят за по-малко лихвено повишение не е ясно, особено след като през миналата седмица членът на изпълнителния банков борд Изабел Шнабел се усъмни в перспективата за по-бавно затягане на паричната политика.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *