Парламентът одобри на първо четене законопроект, с който се удължава действието на миналогодишния държавен бюджет. Този ход бе необходим, тъй като страната ни влезе в новата година без одобрена финансова рамка.
Проектозаконът, който бе внесен в парламента преди три седмици, бе подкрепен от 122 депутати. Десетима бяха "против”, а 74 се въздържаха. С приетите текстове се уреждат социални плащания, помощи за деца, редица обезщетения, размерите на минималния и максималния осигурителен доход, пенсиите и други ангажименти на държавата.
Парламентарните групи ще разполагат само с пет дни да направят предложения между двете четения на законопроекта, така че окончателното му приемане се очаква най-късно на 19 януари. Предложението за съкращаване на срока за предлагане на поправки дойде от председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански.
Както "Банкеръ" съобщи, споменатият законопроект стъпва върху Закона за публичните финанси, където в чл. 87 е записано, че в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година. Така нареченото изключение за изразходване на 1/12 от разходите от бюджета за предходната година.
Лоши практики или изход от безпрецедентна ситуация
Дебатът в пленарната зала вървеше по две линии. Опозицията твърдеше, че управляващите налагат лоши практики в бюджетирането, докато мнозинството застъпи тезата, че заради политическата обстановка в последната година този извънреден закон е единствена опция.
ГЕРБ разкритикуваха управляващите за забавянето на Бюджет 2022. "Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината. Нашата парламентарна група не може да подкрепи това предложение. Като човек, който съм работил близо 40 години във финансовото министерство, никога не съм си позволявал така да раздробявам бюджетния процес", обясни депутатът и бивш финансов министър Кирил Ананиев.
"Удължаването на срока за действие на бюджета е техническа необходимост. Държавата трябва да продължи да оперира и да посрещне разходите. Няма гласуван бюджет за 2022 заради политичесата обстановка в страната – правителството беше гласувано преди месец, а комисията по бюджет беше сформирана в дните преди коледната ваканция. Необходимо е време за изготвянето на нов бюджет, който да отрази новата политическа реалност, заложеното в коалиционното споразумение и всички социални дейности, които сме предвидили", каза в отговор Любомир Каримански.
ДПС изказа недоволство от ретроактивното действие на законопроект, който макар приет в средата месеца, ще влезе в сила със задна дата – от 1 януари. От движението напомниха и че минималната работна заплата, както и заплатите в бюджетната сфера остават практически замразени на нивата си от миналата година до 31 март.
Искане за нови компенсации
Голяма част от бюджетните организации няма да могат да посрещнат сметките си, предупреди бившият образователен министър и депутат от ГЕРБ Красимир Вълчев.
"Не разбираме желанието на правителството да си даде комфорт, когато ситуацията е с ескалиращи цени. Дори да е 5% цената на енергията в бюджета на една организация, това няма как да бъде посрещнато от бюджетите. Компенсациите са необходими. Голяма част от бюджетните организации няма да могат да посрещнат сметките си. За най-трудните месеци те няма да бъдат компенсирани. Бюджетната процедура започва март месец. Основната част от бюджета се прави от май до септември. Знаем, че не може за 15-20 дни да се изготви проектобюджет. Знаем, че той може да се изготви за 30-40 дни. Правителството си е дало комфорт от 60 дни. Този комфорт може да го преглътнем, ако нямаше такъв рязък скок на цените на електроенергията“, каза Вълчев и добави, че последните 10 години средната и минималната работна заплата растат. Акцентира и че за първи път инфлацията изпреварва ръста на доходите.
От "Възраждане" настояха да се увеличат възнагражденията "Възнаграждението на асистентите на хората с увреждания е мизерно. С този законопроект отново се отлага увеличението на възнаграждението на тези хора", заяви Елена Гунчева. Най-малката парламентарна група съобщи, че внесе промени между двете четения на законопроекта в посока подпомагане на асистентите.
