Що е то „минимална работна заплата”?
Важна икономическа категория, ключов показател?
Субективно местене на летвата на бедността?
Важна част от популисткия арсенал за измерване на успехи?
Може би от всичко по малко, но най-вече любима политическа дъвка на политиците. Вдигнал си минималната заплата (и минималната пенсия) – значи си си свършил прекрасно работата и плачеш за нов мандат.
Темата е обичайна за част от неолибералните и либертариански настроените икономисти. Обобщено казано, те смятат, че фиксирането на минимална цена на труда води до нерентабилност, съкращения, по-голяма безработица, а оттам и до ограничен достъп до трудовия пазар на хората без квалификация и опит. Това твърди аналитикът Радко Кръстанов. Стандартното уточнение към тази теза е, че тя има чисто икономическа обосновка. В същото време въпросите за социалната справедливост и неравенството се препращат към етиката и политиката, което обаче е парадоксален подход, защото няма политика, която да бъде водена без икономика. Двете полета се неразривно свързани, а непредсказуемите им субпродукти са сред най-големите предизвикателства пред икономическите теоретици.
Темата за минималната работна заплата
дразни последователите на Хайек и Фридман
и заради потенциалното ѝ разминаване с производителността на труда. Според един документ от 2015 г, минималната работна заплата в България само за периода 2000 – 2015-та е изпреварила 15 пъти производителността на труда.
Според Саймън Кузнец икономическият ръст е като вълна, която повдига лодките на всички – на собствениците на земя, на капиталистите и на работниците. Ако пазарът не повдига лодката на работниците пропорционално с тези на другите две групи, идва ролята на правителството.
Какво става сега у нас?
Повишаването на минималната работна заплата неминуемо ще натовари бюджета през следващата година. Вдигането на размера ѝ от сегашните 710 лв. до 860 лв., за което настояват синдикатите, ще струва на държавата около 700 млн. лв., показват изчисленията на Министерството на финансите.
"Увеличение с 10 лв. на минималната работна заплата по принцип влошава дефицита с 50 млн. лева“, заяви служебният финансов министър Росица Велкова по време на изслушване в парламента.
Ръководеното от нея ведомство е направило три разчета за увеличаването на минималното възнаграждение до съответно 750, 800 и 860 лева. В първия вариант става въпрос за увеличение с 40 лв. и с около 200 млн. лв. допълнително влошаване на дефицита. Във втория случай бюджетното салдо ще се влоши с около 450 млн. лв., а в третия – със 700 млн. лева.
Месец след отправеното предупреждение на приходния министър Велкова, главният разходен министър клекна. "Минималната работна заплата ще остане без промяна на ниво от 710 лева през следващите месеци, ако бъде приет законът за удължаване на Бюджет 2022", обясни служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров.
Най-непримирими срещу твърдата позиция
на служебния кабинет си остават хората на БСП. Социалистите внесоха законопроект, който предвижда минималната работна заплата да се определя като не по-малко от 50% от средната брутна работна заплата за страната и това да става в срок до 31 октомври на текущата година. Така пишело в една нова евродиректива.
Срещу грубата администрация обаче скочиха от Българската стопанска камара. Нейните представители не подкрепят предложението за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата. От камарата са готови да инициират разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които „тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог“.
Асоциацията на индустриалния капитал пък настоява за колективно договаряне на минимална работна заплата по икономически дейности.
"В мотивите към законопроекта за промени в Кодекса на труда се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати. В тази връзка БСК припомня, че Директивата не изисква МРЗ да е в размер не по-малко от 50% от средната работна заплата. Директивата създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати. Тя дава легална дефиниция на някои понятия, като: „минимална работна заплата“ и „покритие на колективните трудови договори“ (чл. 3). Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, трябва да приемат процедура за определяне и актуализиране на минималната работна заплата. Процедурата трябва да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите-членки трябва да дефинират тези критерии в съответствие с националните си практики или чрез промяна в съответното законодателство, или чрез решение на компетентния орган, или чрез тристранни споразумения (чл. 5).", посочва работодателската организация.
Асоциацията на индустриалния капитал отдавна иска да се премахне минималната работна заплата у нас и
да се развие колективното трудово договаряне
по икономически дейности. Според председателя й Васил Велев минималната работна заплата в България съществува само за да могат политиците и синдикатите да се отчитат на избиратели и членове, че са я увеличили. Той определи дискусията около минималното възнаграждение като измислен за държавата проблем.
Нашата страна е с петата най-висока минимална работна заплата в Европейския съюз спрямо брутния вътрешен продукт. Заплащането у нас изпреварва производителността на труда, сравнено с останалите държави в общността.
Какво да се прави?
При положение, че България отдавна е призната за пазарна икономика, то поне трябва ревностно да се следи темпът на ръста на минималната работна заплата да не изпреварва този на производителността на труда. Другото значи дефицит и ръст на дълга.
Или пък да се приеме да има много минимални работни заплати – по отрасли, където синдикати и работодатели да ги договарят. Защото не може да има еднаква минимална заплата в хотелиерството и в IT сектора, нали?
А може би е дошло времето да въведем минимална часова ставка вместо минимална месечна работна заплата? Такава е практиката в САЩ, Германия, Франция и много други развити страни.
Въвеждането на минимално почасово заплащане
ще повиши гъвкавостта на пазара на труда, като минималните почасови ставки могат да се актуализират всяка година, коментира икономистът Румен Гълъбинов.
Според него при почасовото заплащане ще се увеличат ефективността и производителността на работниците и служителите. Това ще доведе до конкуренция между работодателите и добрите служители ще се привличат там, където почасовото възнаграждение е по-добро. За след работното време се плаща екстра като извънреден труд с горница 50%, например.
Минималната задължителна почасова ставка трудно може да бъде "заобиколена" чрез договор с подизпълнител. Тя ще изсветли сивия сектор, тъй като ще се удържат осигуровки за всеки отработен час, а оттам ще се увеличи и събираемостта на осигурителните вноски за пенсия, смята Гълъбинов.
