Министерството на финансите подготвя международна дългова емисия, която ще е вероятно с два транша. Вече са пуснати офертите на банките, обяви в парламента вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Той не коментира точно как и кога ще се случи процедурата, но уточни, че дотогава финансовото ведомство няма да пуска нови емисии на вътрешния пазар.
На 9 май Министерството на финансите успешно пласира на вътрешния пазар тригодишни облигации за 300 млн. лв. при средно претеглена годишна доходност в размер на 1.33 на сто. Добрата новина е, че цената за финансиране се покачва и след този аукцион общата задлъжнялост на страната от началото на тази година достигна 1.8 млрд. лева.
От финансовото министерство вече се насочват към емитиране на съкровищни облигации с по-кратък срок. В закона за държавния бюджет е заложено, че през 2022 година държавата може да поеме нов дълг в размер на 7.3 млрд. лева. Средствата са за финансиране на бюджетния дефицит.
С част от тези пари – 3.5 млрд. лева, трябва да бъдат покрити стари задължения – на лихви и главници. С останалата част от новопоетите задължения се очаква да се направят инвестиции. В закона за държавния бюджет не се залагат параметри каква част трябва от дълговите емисии ще бъде поета от вътрешния пазар и каква от международните пазари, където страната ни най-вероятно ще излезе по-късно през годината. Вече не се изготвя и календар за тези емисии, така че ситуацията е неясна.
Според финансовото ведомство, към в края на миналата година дългът на България е бил в размер на 33.28 млрд. лв. (25.1% от БВП). Сумата е най-голяма през последните четири години, а бюджетния дефицит – най-високият от фалита на КТБ насам. Оттогава насетне обаче дългът постепенно намалява и в началото на месец май вече е 30.24 млрд. лева, като само през март са погасени над 1.3 млрд. евро по стари задължения.
В края на тази година дългът на страната ни трябва да е в размер на 35.32 млрд. лева или 24.1% от БВП. Разбира се, ще се види дали сума няма да се промени след актуализацията на бюджета в средата на годината, обясни онзи ден министър Василев пред депутатите от Комисията по бюджет и финанси.
"Готвят ли се промени в устройствените правилници на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието, след като се предвижда международният арбитраж да бъде прехвърлен към правосъдието?", смени темата председателят на комисията Любомир Каримански.
"Има загубени доста дела от страна на арбитража. Като се изчислят адвокатските хонорари и резултатът от работата на арбитража, държавата е на загуба от 50 милиона лева годишно. Например, само по делото с "Атомстройекспорт" (става дума за реакторите на бившата бъдеща АЕЦ "Белене" – бел. ред.), България загуби 1 млрд. лв", поясни в отговор финансовият министър. И допълни:
"Несвойствено е Министерството на финансите да се занимава с арбитража. То може да подпомогне технически делата, но правната страна е хубаво да се води от специалисти. Както не искаме правистите да водят счетоводството, така не искаме и финансисти да водят делата. Засега няма предприети стъпки за преместване на арбитража, но от гледна точка на Министерството на финансите преместването е целесъобразно и такава точка е залегнала и в коалиционното споразумение".
