Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на Брутния вътрешен продукт на България през 2022 година от 2.8% на 3.1 процента. Но помрачи всеобщата ни радост с очакванията за 2023 г. – ръстът тогава ще се понижи от обявените 2.3% на 1.1 процента. За 2024 г. Европейската комисия очаква ускорение на растежа на БВП до 2.4 процента.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на домакинствата през втората половина на 2022 г. и през 2023 година. В същото време се очаква стабилно нарастване на инвестициите през 2023 и 2024 г., което ще е подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Растежът на износа ще се забави значително през 2023 г. и ще се ускори през 2024 г. в синхрон с външното търсене.
Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а нарастването на номиналните заплати от началото на годината е силно. Очаква се забавянето както на вътрешното, така и на външното търсене да потисне решенията за наемане на нова работна ръка и да ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави от 15.4% през 2022 г. до 9% през 2023 г. и 6.7% през 2024 година.
Очакванията на ЕК са средногодишната инфлация според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) постепенно да се понижи от 12.8% през 2022 г. до 7.4% през 2023 г. и 3.2% през 2024 година. Инфлацията при енергийните стоки ще се забави, като се очаква те да имат отрицателен принос през втората половина на 2023 г., както и през 2024 година. Поскъпването при храните също ще се свие, но ще оказва влияние върху ценовите процеси в общественото хранене.
Инфлацията при услугите се очаква да продължи да се ускорява до края на 2022 г. под влияние на по-високите разходи за труд, след което постепенно ще се забавя през следващите две години.
ЕК прогнозира дефицитът при сектор „Държавно управление“ да се забави до 3.4% от БВП през 2022 година. Мерките за смекчаване въздействието на високите енергийни цени се очаква да имат нетен бюджетен ефект от 2% от БВП през 2022 година. Като те частично ще са финансирани чрез облагане на извънредните приходи на предприятията от енергийния сектор и фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Подобни мерки се очаква да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на Закон за бюджета за 2023 г., разходите ще следват тяхното месечно изпълнение от предходната година. В този контекст се прогнозира бюджетният дефицит през 2023 г. да спадне до 2.8% от БВП и до 2.5% през 2024 година. Държавният дълг на България се очаква да спадне до 22.5% от БВП през 2022 година. А през 2024 г. се очаква да нарасне и да достигне 25.6 процента.
