Режимът на паричен съвет в България предполага сравнително бързо предаване на паричната политика на ЕЦБ към монетарните условия в страната. Въз основа на започналия цикъл на увеличаване на лихвените проценти, както и на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричните условия в еврозоната, от БНБ очакват както лихвите по кредитите, така и тези по депозитите в България да се повишат значително спрямо текущите много ниски в исторически план нива. Това четем в тримесечната макроикономическа прогноза на БНБ, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за страната през текущата и следващите две години. Най-голямо увеличение се очаква през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първата половина на 2023-а. От втората половина на 2023 г. до края на прогнозния хоризонт експертите на БНБ прогнозират лихвените проценти по депозитите и кредитите да се стабилизират на достигнатите по-високи равнища в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната.
Растежът на кредита за неправителствения сектор се очаква да се запази
сравнително висок през тази година и да възлезе на 10.4% към края на декември, отбелязват от централната банка. Значителното ускоряване на инфлацията при потребителските цени и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти по жилищните кредити, въпреки прогнозираното им увеличение, е вероятно да продължат да стимулират търсенето на жилищни кредити. А все още силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите представляват допълнителен фактор, подкрепящ търсенето на такива кредити.
Икономическата несигурност, продължаващите затруднения във веригите за доставки и значителното поскъпване на основни суровини и материали се очаква да продължат в краткосрочен план да стимулират търсенето на кредитен ресурс от фирмите за оборотни средства и запаси, смятат от БНБ. А това ще допринася за запазването на сравнително висок растеж на кредита за нефинансовите предприятия до края на тази година. През 2023 г. очакванията са за забавяне на растежа на кредита както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия. Влияние за това ще окажат повишаването на лихвените проценти по кредитите в съчетание с прогнозираната по-ниска инфлация, както и предвижданото забавяне на растежа на частното потребление и слаба инвестиционна активност на фирмите.
В допълнение, обявените от БНБ повишения на антицикличния капиталов буфер до 1.5%, в сила от 1 януари 2023 г. и до 2%, в сила от 1 октомври 2023 г., се очаква да имат потенциален ограничаващ ефект върху кредитната активност от страна на предлагането. През 2024 г. от БНБ прогнозират слабо ускорение на растежа на кредита за неправителствения сектор в съответствие с прогнозираното подобряване на икономическата среда. Депозитите в банковата система ще продължат да нарастват със сравнително високи темпове през прогнозния период, подкрепяни от продължаващото нарастване на заплатите и очакваното повишаване на лихвените проценти по депозитите, смятат в Централната банка.
Инфлация
През първите осем месеца на 2022 г. инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), следваше силно изразена тенденция към ускоряване и възлезе на 15% през август. В краткосрочен план от БНБ очакват натискът за повишаване на потребителските цени да остане значителен, което отразява допусканията за динамиката на цените на храните, електроенергията за стопански потребители и природния газ на международните пазари.
Според базисния сценарий на прогнозата годишната инфлация се очаква да възлезе на 14.9% в края на тази година (спрямо 6.6% в края на 2021 г.), като за нея ще допринасят всички основни групи стоки и услуги.
Прогнозата на БНБ за основните макроикономически показатели е изготвена към 30 септември.
