Кабинетът "Петков" оставя над 1,5 млрд. лева излишък в държавната хазна. С това се похвали бившето правителство. Във фискалния резерв към края на юни 2022 г. има 9,5 млрд. лева, посочва още Министерството на финансите.
На месечна база за юли се очаква превишение на приходите над разходите в размер на 380 млн. лв., като основен принос за неговото формиране имат по-високите постъпления по сметките за средства от ЕС, както и добрите параметри по изпълнението на данъчните приходи. Положително влияние върху ръста на приходите оказа и постъпилата през месец юли целева вноска във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от "Български енергиен холдинг" ЕАД в размер на 456 млн. лв., изчислена за периода януари – май 2022 г., за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката, посочват от финансовото министерство.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 33,776 млрд. лв., а разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) са в размер на 32,215 млрд. лева.
Междувременно, към края на юни 2022 г., за когато са и окончателните официални данни за състоянието на фиска, излишъкът в държавната хазна е 1,1796 млрд. лева, като данъчните постъпления и осигурителните вноски, които са основният приходоизточник в хазната, отбелязват ръст от 15,5%, или с 2,9923 млрд. лева спрямо същия период на миналата година.
Според Лъчезар Богданов от ИПИ данъчните и неданъчните приходи растат с 15.1% за седемте месеца в сравнение със същите 7 месеца на 2021 г.. Ефектът на инфлацията е видим, но се виждат и други фактори, например данъчните облекчения за деца са се отразили в по-малко нетно събрани данъци върху доходите. За полугодието ръстът в приходите от ДДС с 23% носи почти половината от общото увеличение на приходите; средната инфлация за месеците, които са се отразили в обложените обороти е около 11.5% – т.е. половината от ефектът е инфлационен, но другата е от реален ръст в продажби и потребление.
Според Богданов силното възстановяване в частния сектор се отразява в по-високи постъпления от корпоративен данък. От друга страна общите разходи нарастват с 12.8% – най-вече заради спад в капиталовите разходи. Изобщо, планирането, бюджетирането и изпълнението на публични инвестиции се превръща в централен проблем на фискалната ни политика, казва Богданов. Според него се намираме в абсурдната ситуация да имаме достъп (на книга) до средства от два програмни периода, плюс ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост, отделно национални средства, а капиталовите разходи (до юни) не просто да не растат, а дори да спадат.
Ами, май не е точно така…. нещо вече се случва и данъчните приходи леко се забавят, или поне при структура на приходи базирани на икономически ръст на база потребление трябва да са някъде към 19-20%. Другото е забавяне на растежа под 2 % или пък влошаване на събираемост.
Така му опонира във Фейсбук Любомир Дацов.
Според Лъчезар Богданов сме в режим на пелеене на средства.
