ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Отприщи ли Илон Мъск културна война в Twitter?

Илон Мъск

В Business Insider публикуваха свидетелство на служител Twitter, озаглавено "Не искам да работя с тези клоуни". Месеци наред медиите се занимаваха със сделката по придобиването на Twitter от най-богатия предприемач на земята – Илон Мъск, така сякаш от това зависеше съществуването на човечеството. Но с новините за уволненията на близо 50% от служителите му ентусиазмът за отразяване се е поохлади. Разочарованите журналисти не коментираха освобождаванията. Предпочетоха да дадат гласност на откровенията на все още работещите в компанията. 

Една от основните ценности на Twitter е – или по-скоро беше – прозрачността. Всичките ни разписания бяха отворени. Бихте могли да погледнете в календара на бившия ни ръководител на инженерната част и да видите например къде е обядвал този ден.
Документите обикновено бяха отворени и видими. За даден проект можехте да видите кой е инициирал работата по него, кой е възложителят, кой е в командната верига.
Всичко това вече го няма. Не мога да намеря информацията, която ми трябва за проектите, по които работя. Документите са заключени. Разрешенията са заключени. Ако кликна върху проект, за който трябва да помогна в канал в Slack, ще разбера, че достъпът ми е бил отнет.

Преди Илон Мъск да поеме управлението на 27 октомври, това би било много необичайно. Не дойдох в Twitter заради парите. Заплащането беше значително по-малко, отколкото бих могъл да получавам в други технологични компании. Присъединих се, защото ми пукаше за мисията, която имахме в началото. А тя беше да служим на обществото да общува.
Това ми носеше много наслада и радост. Когато съм в Twitter, винаги намирам нещо, което ме кара да се смея или да уча. Не се ангажирам. Защото това е един от проблемите на Twitter – ангажираността. А тези, които се ангажират, често биват тормозени. Модерирането на съдържанието е в процес на работа.
Но стремежът да бъдем безопасни и сигурни наистина има значение. Или поне имаше. Не знам дали вече ще е възможно. Много съм загрижен за бъдещето на платформата.

Мисля, че проблемите с безопасността и тормоза ще се влошат, преди да се подобрят отново.
Ако Доналд Тръмп бъде допуснат обратно на платформата, ще имам основания много да се притесня от онова, което предстои – особено около изборите през 2024 година.
Преди да започне цялата драма около продажбата на Twitter, аз наистина виждах на практика ценностите на компанията. Имаше истинска прозрачност. Комуникацията беше открита. Хората на ниските нива знаеха какво се случва на върха. Това беше култура, подплатена с документи.
Бихте могли да влезете и да прочетете всичко, върху което някой друг в ​​компанията работи, по всяко време. Със сигурност имаше йерархия, но културата беше доста демократична. За разлика от сега, когато хората извън компанията знаят повече за случващото се в Twitter, отколкото ние.
Чистки и фракции
От тази седмица старото висше ръководство го няма. Ръководителите на Redbird (инженеринг), Bluebird (продукт) и Goldbird (приходи) бяха уволнени. Сега изглежда, че Илон е довел свои хора от Boring Company и Tesla, за да ръководят.
Дейвид О. Сакс и Джейсън Калаканис обикалят и дебнат из офиса. Можете да ги видите в Birdhouse – нашата директория на персонала. Там те са посочени като новите софтуерни инженери.
Все едно съм в траур. До миналата седмица бях с впечатлението, че повечето хора в компанията се чувстват по същия начин като мен. Ето защо за мен беше направо невероятно да видя как една малка фракция от новоизпечени помощници на Илон внезапно се надигна и се опита да накара другите да чуят гласовете й.
Подмазванията и странностите от типа на „О, Илон, аз ще бъда дясната ти ръка“, идващи от фракцията Blind през първите дни след приключването на трансакцията, бяха нещо ужасяващо.

Помислих си: „Не искам да работя с тези клоуни“. Сега тези про-Илон гласове на практика са изчезнали от Blind. Нямам представа какво става.
Все още ли са лоялни на Илон? Не мисля, че тази група е мнозинство, поне не още. Но се притеснявам, че следващото поколение хора, изграждащи Twitter, няма да вярват в същността на нашата мисия. Те ще вярват на Илон Мъск.
Никой не ни казва какъв всъщност е Илон, но хората изглеждат обсебени от неговата известност. Много от персонала изглеждат погъделичкани от факта, че тази знаменитост е сред тях.
Илон говори за забрана на ботове в Twitter. Мисля, че това е много, много тъпо. Например, има акаунт, който проследява идванията и заминаванията на самолетите на руските олигарси. Мисля, че това е страхотно. Това е пример за полезна обществена информация.
И това също е пример за използване на бот, защото тонове важна информация се публикуват анонимно.
Twitter не трябва да бъде компания за печалба. Трябва да е нещо като протокол. Един човек не трябва да има властта да определя границите и тона на публичния разговор. Още по-страшното е, че в момента не виждам жизнеспособни алтернативи на Twitter. Хората говорят за Mastodon, но аз съм скептичен.

Никоя друга платформа няма същата употреба и същите мрежови ефекти. Не знам накъде ще се насочат хората.
Беше толкова странен преход. Животът ми, преживяното досега, бяха почти нормални през последната седмица. Продължавам да работя, сякаш нищо не се е променило.
Единствената разлика беше каналът San Francisco Slack. Има много служители, които питат до колко е отворен гаражът, защото остават да работят до много по-късно от нормалното. Това всичко е в стил – да угодим на Илон. Това са предимно инженери.
Когато бъдат помолени да скочат, те ще кажат „колко високо?“ Те искат да впечатлят този човек. Миналата седмица, когато той започна да диктува поръчки и да определя срокове, беше тест – пробваше ни. Колко гъвкави са тези разработчици? Колко бързи са тези инженери? Те работеха денонощно, за да осигурят всички функции, които
Мъск искаше. Оттогава работят по цели уикенди, спят на работните си места. Някой направи снимка на служител в спален чувал – на пода в конферентната зала.
Чувал съм истории за хора, които са карани да работят буквално денонощно. Инженерите са задължени да остават на разположение през уикенда и след това са викани и молени да изпълняват задачи незабавно, в три или четири часа сутринта.
Отпечатъкът на Илон е навсякъде. Това е психологически опасно. Това не е културата на Twitter.
Не мога да продължа да правя това. Вече започнах да си търся нова работа.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *