На 10 декември 1878 г. е основана Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Тя е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Символичен е факта, че библиотеката е разположена в центъра на столицата, до централната сграда на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни следващата година като държавно учреждение с името Българска народна библиотека.
През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924-а към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
В предвоенната 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. тези две сгради са разрушени.
Новата сграда е проектирана от видните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата пък е дело на скулптура Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година.
В своята история библиотеката е преминала и няколко преименувания. През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. След 10 ноември 1989г. към името е добавено „Св. св.“, посочвайки, че братята Кирил и Методий са обявени за светци.
На 11 август 1994 г. библиотеката е обявена за културен институт с национално значение.
С промени в Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г., Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии. Библиотеката притежава третия по големина архив на документи от Османската империя. Хранилището й са старопечатни, редки и ценни книги, включително „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански (1806 г.), „Рибен буквар“ от д-р Петър Берон (1824 г.), „Българска граматика“ от Неофит Рилски (1835 г.) и много други.
Националната библиотека е депозитна за всички документи, публикувани в България. Притежава монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Библиотеката издава списание „Библиотека“, специализирано за библиотечна теория и практика.
Михаил К. Буботинов е български просветен деец и общественик.
Роден е в София през 1839 година. През следващите години учителства в различни градове.
По време на Руско-турската война 1877-1978 г. е назначен от ген. Гурко за член на първия временен градски съвет на София. След Освобождението се занимава с обществено-училищна дейност.
През 10 февруари 1878 г. е назначен от софийския губернатор Пьотър Алабин за секретар на градския съвет.
На 4 април 1878 г. Буботинов предлага учредяването на Народната библиотека.
Георги Яковлев Кирков е български математик и картограф. Той е избран за първи директор на Народната библиотека.
Георги Кирков е роден на 24 април 1848 г. в град Плевен. Учи от 1868 г. специалност физика и математика в Санкт Петербург. Поради тежкия климат се премества в Одеса, където завършва висшето си образование.
През Временното руско управление е помощник на Софийския губернатор Пьотър Алабин. Бил е председател на Софийския окръжен съд и народен представител в Учредителното събрание.
Георги Я. Кирков е бил директор на Висшия картографски институт, на Държавната печатница и на Народната библиотека.
Той е действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г. Публикува трудовете „Основи на геометричната алгебра“ и факсимилното издание „Синодик царя Бориса“ дело на ръководения от него Картографски институт
Автор на първата биография на Васил Левски, издадената през 1882 г. „Василъ Левский (Диаконът). Черти от живота, деятельностьта и трагическата му кончина. По случай парастаса на 9-а му годишнина“.
