ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

“Алфа рисърч”: 8-партиен парламент, БСП отива на пета позиция

алфа рисърч електорални нагласи 30 септември

Осем-партиен парламент с първа политическа сила ГЕРБ-СДС. Това сочат данните на ново изследване на "Арфа рисърч" за обществените нагласи в навечерието на изборите. Изследването е проведено в периода 25-27 септември сред 1025 пълнолетни българи от цялата страна. Информацията е събрана по метода на прякото стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Проучването на финала на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври очертава следните тенденции:

  • Относително ниска избирателна активност – в рамките на около 45% от пълнолетното население в страната. Очакванията са до урните да отидат не повече гласоподаватели, отколкото през ноември миналата година, която отбеляза рекорд по нисък вот, а е напълно възможно да се слезе и под прага от 2 млн. 600 хил. гласуващи. Кампанията не е повишила съществено нито желанието за участие в изборите, нито категоричния избор на българите.

  • Всеки четвърти от решилите да гласуват все още се колебае между две партии. Най-често това е партията, за която е гласувал на предишните избори и друга политическа сила. Както и миналата година, българският избирател се отличава с висока степен на мобилност, разочарование от направените избори и висока степен на недоверие към политическите си представители. Това предопределя и възможността за разместване на позициите между партиите, намиращи се по средата на условната „електорална класация“.

  • Няколко дни преди вота ГЕРБ (25.2%) е първа политическа сила в електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват. По време на кампанията партията запазва избирателите си, с лека тенденция към мобилизация и ръст на твърдите симпатизанти.

  • С 16.5% Продължаваме промяната се очертава като втора политическа сила, но при нея се наблюдава отлив в хода на кампанията. Около партията има периферия от колебаещи се избиратели и тя може да се движи в по-широки граници, но при ниска избирателна активност трудно може да осъществи по-значителен пробив.

  • Следва една група от три партии, които са много различни по характер и динамика, но регистрираните в последното проучване резултати, са в относително малък диапазон:

    • ДПС е с потенциал от 13,1%, като ключов за конкретната му позиция може да се окаже вотът от чужбина.

    • "Възраждане" удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021г. и достига до около 11 на сто. Партията се възползва от отлива на избиратели от ПП, ИТН, частично от БСП и бившите "патриоти". Концентрира в себе си русофилския вот. Същевременно изключително негативните настроения (78%) към обявената мобилизация в Русия започват да действат като своеобразна преграда срещу този вот. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма сила – ще се реши буквално в последните дни от кампанията.

    • БСП успява да запази социалната си ниша, въпреки навлизането в нея на ПП – може да разчита на малко над 10 на сто от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, в зависимост от мобилизацията за гласуване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си избиратели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто технологични причини.

  • Ръст в хода на кампанията отбелязва "Демократична България", като в края ѝ потенциалната подкрепа достига до 8.4%. Обединението връща част от избирателите си, гласували за ПП на предишните избори, но обменът на избиратели между тях остава доста висок и евентуално еднопосочно движение към някоя от двете може да доведе до разместване на техните проценти.

  • На ръба за влизане в 48-то Народно събрание остават "Български възход" (4.4%) и ИТН (4%).  И при двете партии мобилизацията на потенциалните избиратели е относително ниска, а колебанието, дали да гласуват за тях, или за друга политическа сила – високо. Бъдещото им парламентарно представителство може да зависи от малко на брой гласове в самия ден на вота.

  • В условията на прогнозирана ниска избирателна активност (когато 1% от гласуващите се равнява на около 25 000 гласа) разместването в позициите между второто и петото място е съвсем реалистична хипотеза. Макар и разликата в получения абсолютен брой гласове да не бъде много голяма, политически това може да има голямо значение. Както заради възможните коалиционни конфигурации, така и заради конституционната процедура за реда на връчване на мандатите.

  • Националното проучване на "Алфа Рисърч" показва, че три дни преди предсрочните парламентарни избори, българите остават поляризирани и твърде скептични към възможността след тях да се сформира редовно правителство. 47,1% смятат, че ще се състави кабинет. 42,8% не смятат за реалистична тази възможност. Огромното мнозинство от българите желаят съставянето на кабинет, но очевидно позициите и поведението на партиите в предизборната кампания излъчват противоположни послания. Което, освен всичко друго, демотивира не малка част от гражданите да отидат до урните.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *