Преди дни премиерът Кирил Петков излезе с нестандартната и екзотична идея да събираме пари в дарителска сметка, за да се купи оръжие за воюващата Украйна. Събитието беше анонсирано в социалната мрежа Фейсбук. И будното неуморно фейсбук общество на секундата вдигна обичайната олелия, придружена най-вече от обиди и ругатни към автора на предложението. За дълбочината, смислеността и информираността на коментарите по-добре да не говорим.
"Призовавам всеки българин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Време е Фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна" – това написа премиерът във Фейсбук.
И веднага заваляха упреци: Как не го е срам? Дарителска сметка се открива, за да се помага, а не за оръжие! Откъде накъде ще ме кара да си дарявам заплатата, аз и без това едвам изкарвам месеца с нея! Да даряват депутатите с големите заплати, защо искат от бедния народ? За Украйна се загрижил, а не мисли за българите, за българските деца, за пенсионерите! Този е мръднал, полудял, да си върви в Канада! Защо прехвърля проблемите, които правителството трябва да реши, на хората? Крие се зад обществото! Страхливец!
И така нататък, и така нататък….
Новата вълна на недоволство веднага беше яхната от новоизпечената партийна лидерка Мая Манолова. Тя всъщност притежава невероятния талант да яхва всяко новонадигнало се роптаене и пъргаво да го обяздва. Според Манолова това е несериозно отношение и нежелание на премиера и правителството да поеме отговорност, прехвърляйки решението на българските граждани. „Кой да дарява заплатите си? Работниците, които не са получавали заплати от миналата година? Или тези, които са на 710 лева?“, коментира ръководителката на "Изправи се България", непропускайки да рекламира бъдещата си социална партия.
Всъщност идеята на Петков е доста оригинална –
нещо като неофициално допитване,
своеобразен референдум. Тя не е насочена към всички българи, а се отнася най-вече до тези, които са си сложили украинското знаме на профилните снимки и неуморно повтарят как трябва да изпратим оръжие на братския украински народ, героично сражаващ се срещу руския агресор. Срещу "Лудото джудже", което без никаква причина нападна суверенна страна.
Чудесно! И след като в управляващата коалиция има големи разногласия, то нека прогресивната общественост да даде едно рамо на Кирил Петков хем да убеди партньорите си, хем да даде пример как безкористно се помага и се работи за кауза.
След като за част от обществото Украйна и нейната съпротива срещу нахлуването на Русия е кауза, най-важният в момента проблем, нека да дадем нещо от себе си, за да помогнем – да не е цяла заплата, половин да е, четвърт да е или по-малко, но да пожертваме нещо от себе си, нещо лично, за
да докажем, че сме искрени в подкрепата си.
Най-лесно е да се вика: Държавата да даде, тя е длъжна, нали това са нашите данъци! Да, де, но друга част от хората категорично се противопоставят – те не искат данъците им да отиват за оръжие и за Украйна, а настояват с тях да се покриват социални разходи. И Петков предложи на поддържниците на идеята за изпращане на оръжие да дарят някакви лични средства.
Предложението му обаче не беше нито разбрано, нито добре прието дори и сред тези с украинските флагчета на профилните снимки. Както е известно, българинът много мрази да му бъркат в джоба – било за глоба или за да подкрепи с дело убежденията, които твърди, че изповядва. Изключение правят само дарителските сметки за болни деца, защото въпреки народопсихологическите си особености нашият човек много обича децата си и дава мило и драго за тях.
Ако Фейсбук всезнайковците първо четяха, а после пишеха, щяха да схванат, че Петков не кани, нито задължава, нито принуждава всички да дадат пари за оръжие за Украйна, а се обръща към определена част от обществото – тази, която симпатизира и гласува за "Демократична България", донякъде за "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ",
да дадат пример как материализират думите си в дела.
Странно е също, че от външнополитически въпросът каква точно помощ да се даде на Украйна се превръща във вътрешнополитически. И партиите се замерят с обвинения в путинизъм. Същото правят и симпатизантите им в социалните мрежи. Така това се превръща в по-голям въпрос от тежките вътрешни проблеми за България, предизвикани от инфлацията, играта на цените и топящите се доходи.
Дарителите за различни каузи също се разсърдиха на премиера. Призивът му обезсмислял тяхното дело. Защо? Дарителството било личен акт и щом за някого хуманитарната помощ, каските и бронежилетките, и грижите за бежанците на наша територия не са достатъчен жест, моля, всеки може да дари за каквото пожелае, но без призиви и лозунги.
Ясно е, че в откритата сметка освен премиерската заплата,
други пари едва ли ще влязат.
Ясно е, че решението, което трябва да се вземе, дали да предоставим военна техника на Украйна или не, е политическо и то е прерогатив на правителството и на парламента. Но експериментът с дарителската сметка за Украйна е много показателен. Разпарчетосано общество, което в общи линии не знае какво иска. Имало си държава, управляващи, правителство – да решават, но ако може да не ни се месят, тъй като "всеки сам си преценя".
Независимостта на Украйна също е кауза
Преди няколко години в социалната мрежа беше пуснат призив за дарения за закупуване на нов прожекционен апарат за кино "Влайкова". Старият наистина беше ужасно допотопен и износен. И понеже исках това кино да остане такова, каквото е, да запази духа си на вече изчезналите квартални кина, в него да се прожектират филми и да предоставя сцената и салона си за различни културни и образователни събития, аз дарих. Специално отидох и пуснах в дарителската кутия немалка сума. Сигурна съм, че като мен са постъпили много (стари) софиянци – не само от квартала, за да съхранят една от емблемите на столицата. И то вече има нов модерен прожекционен апарат.
Та, искам да кажа, че хората даряват доброволно за неща, които смятат за ценност и които трябва да останат. Защо тогава радетелите за каузата на Украйна и нейната съпротива срещу руското нашествие да не дарят за оръжие, с което украинците да защитят родината си? Ако наистина сърцето им диктува това?
