През първата половина на 2022 година в Европа станахме свидетели на един от най-смъртоносните конфликти в историята на Стария континент след края на Втората световна война.
Хиляди украинци бягат от войната, водена на тяхна територия от Русия. Напускат както домовете си, така и родината си Украйна.
Разразилият се конфликт в украинската страна променя драстично облика на Европа и разбиранията ни за войната. Факт е, че живеем във време, в което модерните технологии и средствата за комуникация търпят непрекъснато развитие и в резултат на това социалните мрежи все по-често играят ролята на основен източник на информация за немалък брой хора.
Войната започва да се води не само на бойното поле, но и на ниво социални мрежи. Там често може да попаднете на пропаганда и на дезинформация – едни от новите фронтови линии, на които се води войната в Украйна. Именно на тях бе посветена едноименната конференция, която от АЕЖ организираха на 10 ноември, в Гранд хотел „Милениум“ с подкрепата на фондация „Фридрих Науман“, фондация „Америка за България“ и Кралство Нидерландия.
Конференцията бе открита с приветствие от регионалния директор на фондация „Фридрих Науман“ за Източна и Югоизточна Европа – Мартин Коте, както и от председателката на Асоциацията на европейските журналисти за България-Ирина Недева. Тя акцентира върху влиянието на войната върху журналистиката, както в Европа, така и у нас. Не подмина и темата за пропагандата, която по думите й е прокарвана от режима на Владимир Путин и промива мозъците на голяма част от аудиторията не само в Русия.
Но новите фронтови линии не са отворени само от пропагандата и дезинформацията. Такива са и изборът между професионалния дълг и цената на живота, между борбата за обективното отразяване на събитията и информацията, изнесена от "зависимите" от властта медии.
Метафорична фронтова линия е и изборът на засегнатите от войната хора, които трябва да решат дали да останат в родината си или да избягат в търсене на спасение и по-добър живот?
Вероятно някъде в центъра на тези нови фронтови линии е и журналистът. Дали той се сблъсква с абсолютно различен начин на отразяване на конфликт от досега познатия му?
Затова говориха поканените участници в конференцията – известни имена в журналистиката като Мария Коренюк, Анна Акаге, Йоани де Рийке, Оля Липинска, Евхения Моторевска, Маргарита Шурупова, Нейтън Рот, Андрей Захаров и Горан Резаов, както и българските журналисти Димитър Кенаров, Георги Кожухаров.
Те споделиха за своя опит в отразяването на военни конфликти от първо лице. Разкриха предизвикателствата, както пред местните репортери и пред представителите на независими руски медии, които рискуват да бъдат осъдени на пет години затвор, ако използват термина "война", така и пред чуждите журналисти на свободна практика, зад чийто гръб няма сериозни редакции, които да проверяват информацията и да разнищват конспиративните теории по време на настоящ или предстоящ конфликт.
Поставен бе и въпросът дали войната е раздвижила и без това размитите граници между журналистиката и активизма
Нидерландската журналистка на свободна практика Йоани Де Рийке бе категорична, че не съществува история, заради която си струва да жертваш живота си.
Тя предпочита да работи на свободна практика, защото този вид журналистика й дава повече свобода за избор и действия и така може да се отсее коя история си струва да бъде разказана. Акцентира върху това, че би тръгнала към страна, в която се е разразил военен конфликт само ако има поставена конкретна задача – да открие определена фигура, замесена в конфликта, да я интервюира или да направи репортаж от конкретно място. Разкри, че винаги пътува с фотограф и преводач.
Нидерландската журналистка говори за предизвикателствата пред фотографите на фронтовата линия, като бе категорична, че най-големият проблем са застраховките.
Ето защо посъветва всички журналисти, отразяващи подобни събития, преди да заминат, да се застраховат. От своята практика Йоани Де Рийке сподели случай, когато е била отвлечена от талибаните в Афганистан – страна, в която жените нямат право да се обличат така, както искат. Слава Богу, за Де Рийке всичко завършило благополучно.
И днес, от позицията на поетия риск, Де Рийке е убедена, че за да бъде един журналист добър в професията си, той трябва да спазва определени правила и да се придържа към тях. А най-важното от тях най-вероятно гласи – и в света на технологиите от XXI век, и преди Втората световна война, още преди средата на XX век – най-важният принцип е само един – не лъжи.
Господин Динев
