Изследване на Антикорупционния фонд (АКФ), посветено на контролирания и купения вот в България, откроява 1738 рискови избирателни секции за периода от 2013 г. до 2021 година. Въпросните секции са с устойчиво рисково поведение – тоест поне два пъти са проявявали отклонения по дадени индикатори, например нетипично висока активност или нетипично висок резултат на партията победител, както рязък ръст или съответно спад в подкрепата за дадена партия.
Според АКФ политическите сили ДПС, ГЕРБ и БСП в продължение на години са в първата тройка на формациите, които получават най-много гласове в риск. За тези партии има сериозни съмнения, основаващи се върху емпиричен анализ на данни, че системно получават значителна част от своите гласове чрез изборни манипулации.
Анализът сочи, че на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври 2022 г., ДПС остава с най-много "рискови“ гласове – 88 400 гласа или близо 42% от всички подобни гласове в страната. Делът на рисковите гласове от общия резултат за ДПС през октомври е 30.5%, при ГЕРБ-СДС – близо 8%, а при БСП – 7.4 процента.
Любопитен факт е, че в 47-ото и настоящото 48-о Народно събрание, точно ГЕРБ и БСП настояват да бъде върната хартиената бюлетина. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви още през декември 2021 г., че машинното гласуване отблъснало половин милион избиратели. Дали и избирателите обаче са на същото мнение?!
Основните изводи от анализа на АКФ са следните: В 1738-те секции с устойчиво рисково поведение се наблюдава лек ръст на активността спрямо ноември – от 192 000 те са се увеличи на 212 000 гласували. За периода юли 2021 г. – октомври 2022 г. може да се отбележи, че броят на гласовете, подадени в рискови секции в страната, остава относително постоянен. Най-голям дял гласове в риск от всички тях, засечени по секциите с устойчиво рисково поведение, се регистрират в МИР Кърджали, МИР Бургас и МИР Благоевград. Най-сериозен ръст на броя гласували в тези секции по МИР-ове се отчита в МИР Пловдив (град), 13 МИР Пазарджик, МИР Видин и МИР Кюстендил. Най-сериозен дял на контролирания вот в страната се регистрира в общини Кърджали, Хасково и Кирково. Най-много гласове в рискови секции спрямо всички подадени в района се регистрират в многомандатните избирателни райони Търговище, Ловеч и Монтана.
"След въвеждането на машинния вот има специфичен спад в активността в рисковите секции. Има по-висок спад в рисковите секции, където се гласува с машини, спрямо периода, когато се е гласувало с хартиени бюлетини", заяви за БНР политологът Марио Русинов, който е един от авторите на изследването на АКФ.
Наблюденията от анализа сочат, че по-засилените полицейски проверки в изборния ден са повлияли върху активността в рисковите секции. "Секциите с най-голям риск от контролиран и купен вот са на места, където населението е по-бедно и по-ниско образовано", уточнява Марио Русинов.
Той поясни, че в малките населени места, независимо коя партия излъчва членове на секционни комисии, много често те работят за една конкретна партия и добави, че това се дължи на натиск, който изкривява вота.
Припомняме, че в петък (4 ноември) депутатите подкрепиха връщането на хартиената бюлетина. Народното събрание одобри със 125 гласа "за", 100 "против" и без въздържали се внесените от Корнелия Нинова от БСП промени в Изборния кодекс.
