ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

От НИНК се сетиха, че има културно наследство в Пловдив, Несебър

Несебър

Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) започна териториалната си програма за издирване, изучаване и отразяване на актуалното състояние на единични недвижими културни ценности. Тя ще обхване шест населени места, сред които Пловдив и Несебър. Днес тя бе представена пред експертите в галерия “Средец” на Министерството на културата. 

Останалите четири селища в териториалната програма са селата Свежен (община Брезово), град Баня (община Карлово), село Старо Стефаново (Община Ловеч) и село Скорците (община Трявна).

Териториите за обхождане са избрани на базата на данни за обекти в риск, висока концентрация на идентифицирани и потенциални недвижими културни ценности и културно-историческа стойност на шестте населени места.

Директорът на НИНКН – арх. Петър Петров отбеляза, че сглобявали системата от месец. 

Арх. Алис Исмаилова обясни, че крайната цел е да се изготвят опорни и работни планове и доклад, който да бъде представен на министъра на културата. Освен това за всеки обект ще бъде изготвена както предварителна, така и заключителна оценка.

Срокът за изпълнение на дейностите е 60 дни. Арх. Исмаилова посочи, че обходите би трябвало да приключат до края на декември, а докладът, който трябва да бъде изготвен за министъра, трябва да бъде готов в началото на следващата година.

Екипите, които ще работят на терен, ще са от по осем души – в тях ще има представител на НИНКН, който ще е ръководител, и архитекти, инженери, историци, археолози, реставратори, хора от местните музеи, от общини или държавен архив. Те ще извършват пешеходни обходи за локализиране на обектите, ще се прави фотодокументиране и попълване на справки за всеки от тях.

Ще бъде направено и геодезическо заснемане с дрон на всяко населено място и ще бъдат изготвени улични силуети. Всички тези снимки ще бъдат включени в доклад за отделните населени места.

Арх. Петров отбеляза, че ще разчитат на всички – не само на настоящите служители в НИНКН, а и на бивши колеги от института, хора, завършили курса “Шайо”, специалисти от университетите, музеите, включително и на неправителствени организации.

Целта на проучването по отношение на археологическото наследство е да бъдат изчистени някои дублирания на обекти, които фигурират в регистрите на НИНКН и в Археологическата карта на България, която се поддържа в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Сред задачите е и да се попълни информация, за обекти, за които липсват данни.

На базата на всички обходи и проучвания всяко населено място ще има създадено собствено досие, което ще включва всички познати културни ценности. В своята цялост то ще дава картината на цялото наследство на съответната територия. 

"Мониторингът за по-важните обекти в България трябва да е перманентен, в момента не е точно така", призна директорът на НИНКН арх. Петров. Той подчерта, че това е особено важно за тракийските гробници със стенописи, за църквите и други обекти, които имат необходимост от поддържане на специален температурен и влажностен режим, както и там, където има различни деформации като Мадарския конник.

"За такива обекти трябва да има инструментален ежегоден мониторинг" – поясни още арх. Петров. Той обърна внимание и че е особено застрашено и новото културно наследство, което е немалко и все още няма статут и защита. По думите му тази дейност е закъсняла фатално с години и колкото и да се опитват да наваксат, не биха могли да изпреварят събитията.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *