ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Пореден проект на закон за личния фалит

Фалит

Пореден проект за въвеждане на т. нар. личен фалит изправя на нокти кредиторите. Този път текстовете бяха представени от министерствата на правосъдието и на иновациите и растежа, като предстои публикуването им за обществено обсъждане. Служебните министри Крум Зарков и Александър Пулев представиха основни положения от предложената уредба за несъстоятелност на физическите лица. И отново законотворческият размах на служебния кабинет е заради финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост, в който се оказаха най-невероятни ангажименти.

За разлика от предишните проекти, лансирани от омбудсманите Мая Манолова и Диана Ковачева този е със стеснен обхват и урежда само фалита на потребители. Изключени са малките предприемачи и представителите на свободните професии, за които през май беше предложена отделна уредба в тази насока, която да бъде в Търговския закон. Макар че е основателно и обяснимо, това разделение само по себе си е спорно заради раздробяването на уредбата на несъстоятелността. В юридическата общност отдавна е поддържана тезата, че

тази материя следва да бъде уредена в отделен закон или кодекс,

със съответните различните правни режими за търговци и отделните категории физически лица. 

„Служебното правителство предприе два различни подхода по сходни теми – несъстоятелността на дребните предприемачи и несъстоятелността на потребителите. Ако за потребителите, с които се занимава този законопроект, искаме да заличим една невъзможна житейска ситуация за длъжника, то за хората с икономическа активност имаме за цел тя да продължи, а не да приключи. За физическите лица-предприемачи трябва да се предложат по-класическите форми на търговска несъстоятелност, включително и стабилизиращи мерки. А за потребителите производството е в много по-опростен вариант и е по-бързо“, обясни Зарков.

Укорът си за

бездействие и нерешителност в тази насока

досега Зарков свърза очаквано риска за наказателна процедура от Брюксел, заради липсата на такава уредба. Същевременно България не е въвела и регламентираните минимални стандарти в Директивата за преструктурирането и несъстоятелността на търговците, чиято основна цел е предвиждането на процедура по преструктуриране и стабилизация, даваща възможност да бъде избегнато влизането в производство по несъстоятелност.

Според Зарков, проектът следва традициите на българската правна система и използва позната на доктрината терминология, "която да не създава проблеми, а бързо да стане част от решаването на такива“. Това означава, че се ползва максимално и пригажда доколкото е възможно уредбата на несъстоятелността в Търговския закон. А това само потвърждава неяснотата защо тази правна материя наистина

трябва да е разпиляна в различни нормативни актове?

Производството ще може да инициира физическо лице, което повече от 6 месеца не може да плати едно или повече свои изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни. Това ще е право, а не задължение, както при търговците. Неплатежоспособността ще се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, както и е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори, но на други – не. Предположение за неплатежоспособността ще е налице и ако имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения. задължение, 

Условие за откриване на производството е и

длъжникът да е добросъвестен.

Тоест – неплатежоспособността да е настъпила поради събитие извън предвижданията и контрола на длъжника, а не да е предизвикана от него. Конкретната преценка ще е на съда съгласно предвидената легална дефиниция, която определя като добросъвестен длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи, и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.

За явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника пък се приема задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други, е несъвместимо с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство.

Уредени са и изрични хипотези, които изключват добросъвестността, като например – в последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност,

длъжникът да не е упражнявал трудова или стопанска дейност по занятие,

която да е източник на доходи, и не търси активно работа. За недобросъвестен ще се смята и този, който се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните 5 години.

Друго ключово условие за образуване на производството наред с неплатежоспособност и добросъвестност е длъжникът да има достатъчно имущество, за да покрие разноските по делото и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите. Подобно на търговската несъстоятелност и тази ще се води води пред окръжните съдилища, като на длъжника ще се назначава синдик, кредиторите ще предявяват вземанията си, ще се съставя списък на приетите, ще се формира маса на несъстоятелността без несеквестируемото имущество и ще се приема план за погасяване на задълженията.

В допълнение на обичайните му задължения,

на синдика е вменена бащината роля на помощник на длъжника,

с чието разрешение негово имущество може да бъде продавано извън обичайните сделки на всекидневието. С предявяването на вземане от кредитор давността се прекъсва, а докато трае производството по несъстоятелност, спира да тече. От прекратяването на производството по несъстоятелност пък започва да тече нова давност с продължителност общата 5-годишна по Закона за задълженията и договорите.

Длъжникът ще трябва да предложи към молбата за откриване на производството план за погасяване, като такъв ще може да предложи и всеки от кредиторите или синдика. Планът се приема от кредиторите и се одобрява от съда, а ако това не стане или приетият план не бъде изпълнен, се преминава към осребряване на имуществото. Но както се подразбира, най-същественото в цялата уредба за длъжника е какво го чака, ако продължава да не плаща дълговете си към кредиторите. 

При одобрен списък на вземанията дълговете ще се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване. От погасяването са изключени обаче някои зъдължения: обезпечените с ипотека, наложените глоби и имуществени санкции, задълженията от непозволено увреждане, за издръжка, както и възникналите след откриване на производството по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени. В тези случаи,

след изтичането на 3-годишния срок производството няма да се прекратява,

ако масата на несъстоятелността не е изчерпана.

Ако пък няма одобрен от съда погасителен план, 3-годишният срок ще тече от датата на първия опис на имуществото при наличие на три допълнителни условия условия: длъжникът да е заплатил разноските в производството по несъстоятелност, да е удовлетворил поне частично включените в утвърдения от съда списък на приетите вземания при условие че цялото му секвестируемо имущество е послужило за това, както и да не са налице основания да бъде смятан за недобросъвестен.

За онези длъжници, на които съдът е отказал да открие производство по несъстоятелност поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските и за частично удовлетворение на кредиторите, задълженията им ще се погасяват с изтичане на 10-годишен срок от влизането в сила на съдебното решение, с което е констатирана неплатежоспобността. Това е срокът и на въведената през 2020 г. абсолютна погасителна давност за дълговете на физически лица.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *