Повече от половин година след яловия арест на върхушката на ГЕРБq "Продължаваме промяната" отново внесе в парламента проектозакон за отстраняване на пречките в тази насока. Начело на вносителите е депутатът Бойко Рашков, който беше министър на вътрешните работи по време на "операцията" по зрелищното задържане на експремиера Бойко Борисов, финансовия му министър Владислав Горанов, бившата председателка на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова и партийната пиарка Севдалина Арнаудова.
Борисов и компания, над които прокуратурата е разперила непробиваем чадър, бяха арестувани от служители на вътрешното ведомство по единствено възможния при бездействието на държавното обвинение ред – в условия на спешна необходимост, позволяващи на полицията да образува досъдебно производство. В тази хипотеза материалите също се докладват на наблюдаващ прокурор, но не предварително, а
в рамките на 24 часа след задържането,
като подлежат и на съдийски контрол.
Арестът беше крайно политизиран заради показанията на тогавашния премиер Кирил Петков, според когото е имало опасност от укриване на доказателства.
Както се очакваше, прокуратурата скочи в защита на ГЕРБ и обяви всички процесуални действия за незаконни, включително поради изискването разследването да е образувано от следовател. Следствието е обаче под шапката на прокуратурата и подобна инициатива от ръководството му е абсолютно немислима.
"С проекта се цели бързина на наказателния процес и процесуална икономия с оглед ефективно реализиране на наказателна отговорност. Друга цел е разширяване на кръга от престъпления, за разследването на които може да се използват специални разузнавателни средства, с оглед по-голяма ефективност и своевременност в противодействието на тежките умишлени престъпления, като би се осигурила възможност за използване и на този способ за доказване при разследването им", мотивират се вносителите.
С предвидените изменения, разследващите в МВР
ще могат сами да образуват досъдебно производство,
за което трябва незабавно да уведомят прокурора и да му изпратят препис от акта за образуване. В случай, че наказателното производството бъде образувано от прокурор, в постановлението си той изрично ще трябва да посочи – редом с другите реквизити – и органа, който да извърши разследването.
Разследващите ще могат и да внасят искане за освидетелстване, за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят пред същия за одобрение протоколите за извършените действия в условията на неотложност. Аналогично правомощие е дадено и на разследващите и по отношение на исканията за използване на специални разузнавателни средства, като преди това трябва само да бъде уведомен административният ръководител на съответната прокуратура.
Особено знаково е предложението
съдиите, прокурорите и следователите да се простят с имунитетите си
и задължително да бъдат разследвани от следовател.
Логиката тук е кристално ясно – като част от съдебната власт, следствието не смее да пипне корупцията в системата, което я прави безконтролна и недосегаема.
Разширява се и кръгът на престъпленията, при разследването на които може да бъдат използвани специални разузнавателни средства спрямо свидетели, дали съгласието си за това.
С друга група законодателни предложения на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" целят засилване правомощията на изпълнителната власт в ръководството на службите за сметка на президента.
Едното е главният секретар на МВР да бъде назначаван от Министерския съвет по предложение на премиера, вместо с президентски указ. В тази насока вносителите се позовават на конституцията, която кабинетът осъществява обществения ред и националната сигурност, както и общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. За повод в случая е посочена украинската криза и опасността
главният секретар на МВР да стане заложник
на лошите отношения между премиер и президент.
Същият механизъм за назначаване е предложен и за председателите на държавните агенции "Национална сигурност", Разузнаване" , "Технически операции", както и на Служба "Военно разузнаване".
Мотивировката е отново неефективност на взаимодействието между президент и премиер, като са посочени случаите в които първият отказва да одобри номинация на втория, и се стига до възлагане на ръководството на временно изпълняващи длъжността със спорна легитимност. Предложен е и нов елемент на публичност и прозрачност – чрез изслушване на предложения кандидат в ресорната парламентарна комисия по въпросите на вътрешната сигурност.
Черешката на тортата
в орязването на президентските криле
е пакет от промени в относно Националната служба за охрана, която вносителите искат да премине от държавния глава към Министерството на отбраната.
Предложено е завишаване на изискванията за заемане на поста началническия пост, както и стесняване на кръга охраняеми лица, от който да отпадне столичният кмет. Иска се и премахване на екстрата бившите президенти, премиери и председатели на Народното събрание да бъдат обгрижвани от службата още четири години след напускане на съответния пост.
С цел прозрачност, на всеки шест месеца началникът на НСО ще трябва да се отчита пред съответната парламентарна комисия, чиито решения за конкретна застрашеност и предоставяне на охрана да бъдат мотивирани и прието с единодушие.
Ползването на специализиран транспорт от администрацията на президента
се ограничава само до организиране на мероприятия с негово участие,
което ще доведе до намаляване на неоправданите разходи и освобождаване на ресурс за същинските дейности.
Постигането на мнозинство за гласуване на такива промени изглежда илюзорно предвид разделението в парламента. Ако по отношение на НПК са налице реални опасения или биват активирани политически опорки за "полицейска държава" чрез "байпас на прокуратурата", исканията за службите ще бъдат приети като удар с нож в сърцето на президентството. Колкото да задкулисния слугинаж и властовите чадъри, разпънати от прокуратура и служби над корупцията, ефективността на закона е обикновено като тази на врата в полето.
