Фирмите ще имат право на компенсация при цена на тока над 200 лева (от 250 лева досега) за мегаватчас, като ще се покрива сто процента от сумата над определения праг. Компенсацията ще бъде за всички небитови потребители, присъединени към мрежите на ниско, средно и високо напрежение, прие парламентът. Предложението бе направено от социалистът Драгомир Стойнев и бе прието със 164 гласа "за", един "против" и четирима въздържали се. От Министерството на енергетиката са алармирали със свое писмо, че може да се блокират всички помощи, докато не получим и разрешение от Европейската комисия, което може да отнеме между 4 и 6 месеца. Затова Стойнев предложи помощта да бъде 200 лв. за мегаватчас за всички небитови потребители.
Отпада обаче текст, предложен от Владислав Панев от ДБ, с който бяха поставени условия за получаване на компенсации от клиентите, присъединени към мрежа високо напрежение. Според вносителя условията отпадат, защото са кумулативни и непостижими. Като отстраняване на недоглеждане Стойнев определи решението на парламента да гласува отпадане на вече приетото предложение на депутата от ДБ. По думите му това се налага, за да не се блокират помощите за училища, детски ясли, градини, социални заведения и общините.
Според Панев праг от 200 лева за мегаватчас ще бъде непосилна тежест върху българската държавна енергетика. Той е на мнение, че въвеждайки таван от 200 лв. означава рязко намаляване на стимулите за инвестиции в енергийна ефективност, във ВЕИ технологии. Според Асен Василев от "Продължаваме промяната" няма да има приходи за тази компенсация. А Делян Добрев от ГЕРБ увери, че няма такава опасност.
Депутатите отхвърлиха на първо гласуване законопроекта на Панев за промени в Закона за устройство на територията. С него се предлагаше да се облекчи режимът за изграждане на инсталации за производство на електрическа и топлинна енергия или енергия за охлаждане от ВЕИ, която да се използва за собствени нужди. Предвиждаше се също облекчаване на режима за изграждане или реконструкция на сградни инсталации за отопление/охлаждане в сгради в режим на етажна собственост. По този начин ще се намали административната тежест и ще се гарантира по-голяма енергийна самостоятелност на собствениците, беше мотивът на вносителя.
Парламентът прие други два законопроекта за промени в ЗУТ – на Манол Генов от "БСП за България" и на Младен Шишков (ГЕРБ-СДС). Двата законопроекта са с идентично съдържание и с тях се предлага да се отложи влизането в сила на изменения в определени членове, отнасящи се до застрояване на незастроени територии, се посочва в доклада на комисията по местно самоуправление. Става въпрос за чл. 59 ал.1 от ЗУТ, който казва, че извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3.
С последното изменение в ЗУТ влизането в сила е отложено до 1 януари 2023 г., а вносителите на законопроектите сега предвиждат отлагането да е до 1 януари 2025 г. Основните причини са, че процедурите за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки в повечето случаи се обжалват и това изисква допълнително време за влизане в сила на решението за избор на изпълнител или налага провеждането на нова процедура за избор на изпълнител. Затруднено е набавянето на необходимите за изработването на общите устройствени планове изходни данни и информация, свързана с устройството на съответната територия.
