Търсене
Generic filters

Коя е най-подходящата възраст за пенсия?

Не само в България, но и в цяла Европа, възрастта и размера на пенсиите са чувствителна тема, която е изяла не една политическа глава. И обратното – онези, които успяват да вдигнат пенсиите, многократно увеличават политическото си дълголетие.

Темата за пенсионната възраст стана отново актуална, след като почти цяла Франция излезе на протест срещу реформите в системата, предложени от президента Еманюел Макрон. На 19 януари, когато пукна “първата пушка” за 2023 г., в общонационалния протест се включиха над милион и сто хиляди души (по официални данни) и над два милиона – по данни на синдикатите.

Интересното беше, че демонстрациите бяха подкрепени от всички социални слоеве и сектори – от музейни работници до учени, пекари и шофьори. Във възрастово отношение “шаренията” беше още по-голяма – от ученици и студенти до беловласи баби и дядовци. Причината е , че френското правителство иска

постепенно да повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години

и да увеличи изискуемия трудов стаж. Предвижда се и отмяна на някои привилегии за определени категории труд, като здравните работници и жените (без оглед на работното им място) се смятат за най-ощетени от мярката.

Според протестиращите, реформата идва във възможно най-неподходящия момент – когато разходите за живот са скочили двойно, а доходите стават все по-нестабилни. Като пример, синдикатите посочват, че на все повече възрастни хора и студенти им се налага да се хранят в социални кухни.

Маркон е непреклонен за прокарването на реформата и я защити като посочи, че  като работят повече,

бъдещите пенсионери ще получават повече пари.

Освен това твърди, че французите живеят по-дълго, отколкото преди, и трябва да работят по-дълго, за да бъде пенсионната система финансово устойчива. Проучвания обаче показват, че 2/3 от французите отхвърлят реформите.

Последният опит на френския президент да прокара пенсионната реформа бе през 2019 година. Той претърпя провал, защото предизвика

най-продължителната транспортна стачка в Париж

от десетилетия насам. После ни “споходи” пандемията и всичко бе отложено за по-добри времена.

Много трудно е протестиращите да бъдат подкрепени в спора, защото на всички е ясно, че раждаемостта в цяла Европа е спаднала значително. Освен това, продължителността  на живота се увеличава, водейки след себе си и увеличаване и на тежестта върху бюджетите.

Опасенията са, че данъците на работещите скоро

няма да могат да покриват разходите за пенсии.

Според доклад на Консултативния съвет по пенсиите, между 2023 и 2027 г. финансите в пенсионната система рязко ще се влошат, a до 2032 г. ще достигнат дефицит от над 10 млрд. евро годишно.

Този проблем далеч не засяга само французите и в бъдеще ще предизвиква все повече социални вълнения.

Най-дълго в Европа се работи в Норвегия и Исландия, където мъжете и жените имат право на пенсия чак на 67-годишна възраст. До 66.3 г. работят в Нидерландия, а до 66 г. – във Великобритания и Ирландия.

В Германия  повечето хора се пенсионират на 63 г., в Италия – на 62 г., макар че би трябвало да работят до 64 г., а в Гърция – на около 60 години.

Българките с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. трябваше да имат навършени 61 години и 10 месеца и осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца. За мъжете се изискваха навършени 64 години и 5 месеца и осигурителен стаж от 39 години и 2 месеца. Ръстът е планиран до 2037 г., когато

пенсионната възраст и на двата пола ще се изравни на ниво 65 години.

У нас, за съжаление, пенсионната реформа буксува и решенията се вземат на парче. По данни на Националния статистически институт за 2022 г. разходите за пенсии са с 1.38 млрд. лв. (9.7%) повече спрямо 2021 година. В структурата на общите разходи те са с най-голям дял. За цялата 2022 г. пенсионните разходи са били в размер на 15.634 млрд. лв., което е 100.8% от предварително планираното.

В 16 области средната пенсия е успяла да “прескочи” минималната заплата. Най-богати са пенсионерите в София, където всеки взима средно по около 825 лева. В това няма нищо лошо,

стига системата да функционираше правилно и в нея да постъпваха свежи пари.

Като наблюдаваме динамиката на политическия ни живот и популистката вълна, която ни залива все по-силно, едва ли може да очакваме промени в скоро време. Освен, ако не се появи някой български Макрон, който яма да се притеснява от непопулярните, но полезни реформи.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *