Европейският съюз не постигна никакви резултати в опитите си да убеди Съединените щати да преразгледа Закона за намаляване на инфлацията на стойност над 400 млрд. долара, които ощетява европейските компании, но пък и показа на Европа как се защитават търговски интереси.
Във вторник (7 февруари) министрите на икономиката на Германия и Франция – Роберт Хабек и Брюно льо Мер, бяха във Вашингтон, за да споделят опасенията на Европа от “зелените” субсидии на Белия дом.
Берлин и Париж се страхуват, че стотиците милиарди долари, предвидени от администрацията на Байдън, ще дадат
решително предимство на американската индустрия
за сметка на европейската.
Законът за намаляване на инфлацията предвижда данъчни кредити за компаниите в САЩ, Каната и Мексико, сглобяващи и пускащи на пазара електромобили. Хабек и Льо Мер искат европейските компании да се ползват със същите преференции, но явно това не е в интерес на САЩ, въпреки че продължават да са лоялен геополитически партньор.
През декември финансовото министерство на САЩ съобщи, че кандидат-собствениците на лизингови електромобили могат да получат данъчен кредит до 7500 долара. И затова никак не е случайно, че във вторник президентът на САЩ Джо Байдън заяви в речта си за състоянието на Съюза, че благодарение на неговото законодателство са били
стимулирани частни инвестиции в размер на над 700 млрд. долара.
„Правим така, че веригите за доставки за Америка да започват в Америка. Американските пътища, американските мостове и магистрали се строят с американски продукти”, заяви Байдън пред Конгреса, като обяви нови стандарти за строителните материали във федералните инфраструктурни проекти. Компонентите, използвани в тях – като дървен материал, стъкло, гипсокартон, оптични кабели – в бъдеще ще трябва да се произвеждат в САЩ.
Под ръководството на Байдън, Конгресът прие три пакета от субсидии, чрез които в инфраструктурата, полупроводниците, възобновяемите енергийни източници и производството
бяха вложени общо почти 2 трлн. долара.
И по-конкретно – спорният Закон за намаляване на инфлацията съдържа множество разпоредби на тема “Made in USA” Америка”. А голямата заслуга на президента Байдън е, че той в прав текст заяви, че връщане назад от тази политика няма да има.
„Няма да се извинявам за това, че инвестираме, за да направим Америка силна. Инвестираме в американски иновации и в индустрии, които ще определят бъдещето и в които китайското правителство иска да доминира“, заяви той.
Лампата вече започва да примигва дори за европейските политици. След срещата си с американския финансов министър Джанет Йелън, Роберт Хабек и френският му колега Брюно льо Мер заявиха, че наистина трябва да има прозрачност по отношение на конкретните субсидии – за да може Европейският съюз да ги компенсира в случай на необходимост. Те обаче са наясно, че
конкурентоспособността на Европа
по отношение на бъдещите индустрии (електромобили, батерии и т.н.) и на достъпа до суровините за производството им, е поставена на карта.
Хабек и Льо Мер се срещнаха с Йелън, с министъра на търговията Джина Раймондо и с куп други служители на Белия дом, но добрият прием изобщо не разсеяха опасенията им. Тъкмо обратното – двамата си дадоха ясна сметка, че освен геополитически, идва и нов икономически ред, в който… всичко си остава по старому –
ястребите са си ястреби, гълъбите гълъби, а мишките – мишки!
Според американските правила, канадските и мексиканските компании имат право да се възползват от повечето разпоредби на закона, но европейските партньори са лишени от тази екстра. Тоест – съседите са си съседи, а САЩ отдавна са доказали, че си правят много добре сметките. При това – без да има кой знае какво значение дали властта е у републиканците или у демократите. Урок, който Европа също трябва да научи като за пълна шестица.
Все пак трябва да отчетем, че европейските институции се събудиха и илюзиите им за партньорство във всичко бяха сринати из основи. Това е полезно събуждане, защото вече се чуват гласове, че
подобни субсидии нарушават правилата на Световната търговска организация.
Ако врагът беше друг, щеше да има санкции и многократни изявления на Европейската комисия и Европейския парламент. Но Общността е твърде пасивна и силно зависима, за да започне търговска война с Големия бял брат отвъд Атлантика.
Така че ЕС може да се поучи от САЩ как се защитават интереси. В крайна сметка световният ред си е световен ред, но бизнесът води парада. В страната на капитала и оттам в целия свят.
