Г-н Марков, задоволяват ли ви текстовете относно здравната система, разписани в коалиционното споразумение. Одобрявате ли посоката, по която поема новото управление в здравеопазването?
– Абсолютно не, абсолютно погрешна. Може би ще отнеме време да се коригират тези текстове. Разбираемо е във всяко ново начало да се допускат теоретично грешни постановки, случвало се е и преди. Но очакванията на обществото са за реална промяна. Покрай ковид кризата изключително тежкото състояние на системата лъсна отвсякъде. Натрупаните в годините грешки и волунтаристични решения дават най-отрицателния си ефект именно във време на криза. Жертви сме на пожарникарски мерки, както и в други сфери на обществения и стопански живот. Решаваме проблеми като гасим пожари. Ясно е, че имаме нужда от реформа, колкото и банална да стана тази дума.
(Вижте цялото видео интервю с Андрей Марков ТУК):
От 30 години живеем в условията на непрестанни и неслучващи се реформи.
– Всичко това се отразява върху живота и оцеляването на нацията. Ние сме най-бързо намаляващата нация в света, с най-висока обща смъртност и най-висока ковид смъртност. Тези проблеми не се решават с пожарникарски действия.
Какви пожарникарски белези намирате в коалиционното споразумение за сектор здравеопазване? Обществото остава с впечатлението, че подобни текстове се съставят с участието на високо квалифицирани лекари.
– Ще ви отговоря кратко: здравеопазването не е само медицина – тя е едва около 30% от дейностите. Останалите две трети са свързани със среда, начин на живот, хранене, тютюнопушене. Проблемът е много по-обхватен, здравеопазването изисква по-задълбочен подход и ясна стратегия. А политическите сили очевидно не искат обща стратегия за действие. Когато някой започне промени, всички останали са против.
Принципът е, дайте да дадем субсидии на тази болница, защото тя има много пациенти. И коя е тази болница? Болница по чл. 5, каквито по света отдавна не съществуват, но в България продължават да са чувствителна бройка. И продължават да получават средства от три места. Като практика това може да е останало само в Северна Корея. Дори Куба и Русия промениха организацията си в здравеопазването. Стремим се към пазарна икономика, а раздаваме субсидии произволно. Осигурявайки субсидии на определени лечебни заведения, ние лишаваме много пациенти, особено в провинцията от качествена здравна услуга.
Обществото е натоварено със сериозен баласт от противоречиви становища за взаимоотношенията между Здравната каса и различните видове медицински заведения. Какви трябва да бъдат те между НЗОК и частните здравни центрове?
– Не мисля, че тук има тежък проблем – това е ненужен баласт. Въпросът е и държавните, и частните болници да спазват общите правила, които са за всички. Както е в Германия, във Франция, в Нидерландия. Не можем да слушаме „специалисти“, които развяват фалшиви байраци. Един от тези байраци е, че в България няма лекари. Абсолютно погрешно и невярно! Съотнесени към броя на населението, лекарите никак не са малко. Проблемът е в квалификацията им и във възможността добрите от тях да останат в страната. Ненужно е хора в пенсионна възраст да остават на ръководни държавни позиции в здравната сфера. Ако са полезни, да останат в системата, но не на управленски държавни постове. Очакванията са за бързи и радикални мерки и всяко забавяне носи негативи.
Новото правителство дойде с намерението да свие ножицата на заплащане в здравната система. Намирате ли връзка между това намерение и мантрата, че частникът непременно е алчен и безскрупулен?
– Работил съм 25 г. в държавна университетска болница и много по-малко в частна. Това, че частникът непременно е хищник е клише, грешка. Частникът не може да краде от себе си. Кражбите са там, където има държавни средства и обществени фондове. А там са държавните чиновници и служители. Затова е нужна спешна промяна на финансирането в здравеопазването. Солидарният модел на здравно осигуряване е наполовина компрометиран. Останалите 50% хората плащат на ръка. И то в най-тежките моменти от живота си – когато са болни, нетрудоспособни и лишени от доходи.
От друга страна, в миналото имахме изцяло бюджетна здравна система и без колебание се отказахме от нея. Тя беше дълбоко дефицитна, с демодирана техника и остарели практики. Дори моделите от Скандинавия вече се променят към пазара и към най-добрата европейска практика – нидерландската, където системата е 100% пазарна.
А как стои въпросът с доплащането от страна на пациента в Нидерландия?
– В такъв модел доплащане няма, защото хората са застраховани. За да съм ясен, ще дам пример с автомобилите. Имаме обща и задължителна гражданска отговорност, но по-взискателните си правят и авто-каско.
Тоест, задължителна базова основа и допълнителни и доброволни нива на застраховане на здравето?
– Естествено. Това е практиката по света.
Говорите за радикални промени в здравеопазването. Откъде трябва да тръгнат те – от Здравната каса, където са акумулирани обществените ресурси или от друго място?
– Подходът трябва да е комплексен. Не съм защитник на тоталната демонополизация на НЗОК. Касата трябва да остане като гарант на минималното здравно осигуряване – за подрастващите, безработните, хората с ниски доходи. И да бъде надградена с доброволните фондове.
Колко процента от месечните доходи на човек трябва да се отделят според вас за това надграждане на здравните застраховки, за да покриват те абсолютно всички медицински разходи?
– Хубав въпрос. За да го илюстрирам по разбираем начин ще посоча процента от БВП, който се отделя за здравеопазване. В България той в момента е под 5%. Но реално българинът харчи около 8%. Разликата от 3 и повече процента той плаща от джоба си.
При една ниска, но масова заплата от 1000 лв. месечно, колко от нея трябва да отиде за здравно осигуряване, за да няма доплащане?
– Също добър въпрос. Около 30% от заплатата сега отива за социални разходи – пенсионни и здравни. Но нямаме никакъв опит, за да посочим конкретен процент за пълно покриване на здравните разходи. Ако цитирам някаква цифра, ще ме атакуват икономисти и финансисти.
Работодателите също.
– И работодателите. А има и инфлация. Може би цифрата на първо четене няма да е най-вярната, ще бъда много атакуван. Увеличението на здравната вноска е нещо, което политиците старателно избягват.
Непрекъснато излизат информации за злоупотреби с клинични пътеки и средства от НЗОК. Как да се установи ефикасен и обективен обществен контрол върху обществения ресурс за здравеопазване?
– Спазването на правилата в цялата ни икономика е национален проблем. Затова сме на това дередже. Всичко се свежда до морал, правила и ценностна система. Ще се повторя, но трябва да се освободят от ръководна работа служителите в държавата на пенсионна възраст. Сред тях има хора с остарели разбирания, има и изключително корумпирани.
Определени политици заговориха за нов закон за лечебните заведения. Чухте ли полезни за системата идеи?
– Не мисля, че настоящият закон се нуждае от кой знае какви промени. Тезата основно се насажда от г-жа Нинова, макар тя прекрасно да знае, че няма полезна алтернатива. Спорът е между концепциите за търговски дружества и бюджетни организации. Истината е, че в следващите години няма никакъв шанс да върнем бюджетната система. За реализирането на идеята са нужни изключително много средства и ако искаме да станем още по-бедни, ще направим този експеримент. Имаме разнообразие от видове лечебни заведения, което трябва да бъде допълнено с нови форми, стига това да е възможно. Но да не съсипваме онова, което сме градили 30 години. Не че е най-доброто, но отдавна имаме заплащане за извършения труд. Да, някои лечебни заведения се компрометираха и е известно кои са те. Те не бяха частни. Ще попитам така: на кого са нужни бюджетни организации? Имаме ли нужда от още БДЖ-та?
Как се отнасяте към „свободолюбието“ във ваксинационния процес?
– И тук ще бъда краен. Подкрепям идеята онези, които не желаят да се ваксинират, да си заплащат от джоба разходите в здравната система. Ако някой иска да участва в здравна система, основана на солидарен модел, въпросът за личното мнение остава на заден план. Както е в Западна Европа.
Защо ни глобяват безропотно, когато караме автомобил без предпазен колан, при положение, че рискуваме само собственото си здраве, а онези, които заплашват общественото здраве не могат да бъдат санкционирани?
– Много ми хареса примерът, ще го ползвам в бъдеще.
Разговора води: Емил Янев
