По време на война истината умира първа. Тази сентенция се потвърждава за пореден път от ескалиращия военен конфликт между Русия и Украйна, избухнал на 24 февруари с руската инвазия в съседната държава.
Информационното затъмнение е обилно, като всяка от страните опровергава твърденията на другата, въпреки че официалните световни медии запознават публиката предимно с украинската позиция. Противоречията се задълбочиха след поредицата от санкционни пакети на западните сили срещу агресора и прераснаха в истерия когато Москва също реши "да се качи на влака" и да приеме декрет, според който, считано от 1 април за изнесения природен газ трябва да се заплаща единствено в рубли.
Практическото му изпълнение пък започна от най-гласовития критик на Кремъл – Полша, и от най-напереното, но пък най-слабо в икономическо отношение звено на Европейския съюз – България. Двете държави не получават руско синьо гориво от 27 април, защото са отказали да превеждат рубли. И, вероятно, заради натиска на Вашингтон и предупрежденията на Брюксел, че ще нарушат санкциите срешу Москва.
Всъщност, именно по този пункт тече обилна словесна престрелка.
Агенция "Блумбърг" написа официално, че по информация на близки до руския газов монополист "Газпром" източници, четири държави и десет компании вече са платили в рубли. В отговор, Европейската комисия препоръча на журналистите да не вярват на въпросните запознати с темата лица, защото те ползват руски сведения.
Междувременно, заместник председателят на ЕК – Валдис Домбровскис – заяви в интервю за "Файненшъл таймс", че на първо място зависи от компаниите, сключили договори с "Газпром", да ги прилагат и интерпретират. И им препоръча да се придържат към буквата на параграфите. "Цените са договорени в евро или щатски долари, така че трябва да плащате въпросната сума в евро за дадено количество газ и край на историята", заключи той. А шефката му Урсула фон дер Лайен предупреди в средата на миналата седмица европейските купувачи на руското гориво, че ще нарушат санкциите срещу Москва, ако изпълнят повелята на Кремъл.
Всъщност, това предупреждение е доста по-ясно от предишните указания по казуса на Брюксел след като няколко европейски компании заявиха намерения да се съобразят с подписания на 31 март от руския президент Владимир Путин декрет за въвеждане на двустепенна система за газовите преводи. Тя включва откриване на сметки в евро и в рубли на купувачите в частната "Газпромбанк" в Русия и признаване на плащанията по сделките за доставеното синьо гориво едва след като съответната сума се появи в рубли. Докато при съществуващите споразумения за разплащане мнозинството европейски фирми превеждат евро по сметките на "Газпромбанк" в Люксембург.
Официалният говорител на ЕК – Ерик Мамер – обяви на брифинг на 28 април, че "изпълнението на руския декрет е в нарушение на санкциите".
Това означава, че компаниите и националните енергийни регулатори са в незавидната позиция да избират дали да са нарушители или да се окажат без газ.
Брюксел смята, че ако приеме газовите сделки да се смятат за приключени след конвертирането на западните валути в рубли, както иска Путин, това би означавало в транзакциите да бъде въвлечена и "Банк России", която е сред наказаните юридически субекти. И по този начин Москва принуждава европейските фирми да заобиколят санкциите. Говорителят на Кремъл – Дмитри, Песков – пък отговаря, че руската страна "не признава законността на тези наказания и не се ръководи от тях".
"Газпромбанк" – основното финансово поделение на руския газов монополист "Газпром", засега е изключена от обсега на санкциите на ЕС (но не и на САЩ и Великобритания), което показва колко трудно е за Европа да прекрати мигновено достъпа до руски природен газ.
Най-едрият германски купувач на руското гориви "Унипер" обяви на 28 април, че поддържа решението си да плаща по механизъм, който отговаря на изискването на Москва за конвертиране на еврото в рубли. Компанията от Дюселдорф, която трябва да се издължи в края на май, ще продължи да превежда евро, съгласно договорите си, и вярва, че поседващият обмен в рубли от руските банки "няма да противоречи на санкциите". Групата продължава консултациите с Берлин за споразумението, защото "тя и Германия като цяло не могат да се справят без руски газ в краткосрочен план". Ден по-късно германският министър на финансите Кристиян Линднер се обърна към Путин с послание в "Туитър", че няма да позволи шантаж и няма да плаща с рубли дори при екстремно развитие на ситуацията.
"Файненшъл таймс" пък написа, че австрийският газов дистрибутор OMV е готов да плаща по руската схема и иска да разкрие сметка в рубли в клона на "Газпромбанк" в Швейцария. Тази информация бе опровергана от компанията, а австрийският министър по европейските въпроси Каролине Едщадлер подчерта, че OMV винаги е заплащала руските газови доставки в евро и ще го прави и в бъдеще и че руската пропаганда разпространява неверни твърдения.
Другият едър клиент на "Газпром" – италианската държавна енергийна компания ENI – пък продължавала да оценява опциите си, твърдят западни журналисти. А няколко правителства са обявили, че указанията на Брюксел, според които фирмите могат да откриват сметки в "Газпръмбанк", изглежда одобряват новия метод. На което Ерик Мамер отговаря, че всяка държава трябва да прилага санкциите и ЕК ще започне наказателна процедура срещу нарушителите".
Така, във взаимни обвинения и контраобвинения, твърдения и опровержения, продължава енергийната сага. А всеобщото мнение е, че няма пазарен консенсус дали ЕС позволява или не позволява да се използват поисканите от Кремъл две сметки.
И тъй като търговците искат нещо по-сигурно и категорично от приказките на Брюксел, а България, Дания, Гърция, Полша, Словакия и други страни членки поискаха по-ясни съвети, бюрократите се заеха да пишат допълнителни указания. И свикаха кризисна среща на енергийните министри на общността на 2 май, на която да изработят единен отговор на претенциите на Кремъл и най-накрая да кажат категорично дали те са в противоречие на наложените от Запада санкции.
Министрите ще обсъждат и спешната нужда от гарантиране на газови доставки от други източници и от попълване на складовите запаси от горивото, както и налагането на петролно ембарго на Русия, за което някои страни членки имат сериозни резерви.
Дали ще има ясни указания и конкретни решения предстои да видим. Засега единствената истина е, че сегашните владетели на света се съпротивляват яростно срещу опитите на претендентите да ги детронират. И от това противопоставяне, както винаги, страдат невинните. Както и медиите, които отново са виновни за всяка неудобна информация.
