Мнозина цитират репликата на банкера Атанас Буров, че психологията е царица на науките. И макар историята да твърди, че неговият брат – Иван Буров, е бил по-добрият банкер, в съвременните финансови и политически среди той се смята за корифей.
Вероятно отговорите за избухването на войната в Украйна може да бъдат открити най-вече с помощта на психологията, за която се твърди, че е в основата на всяка човешка дейност. За стратезите логиката за тази война да е прекрачване на някои червени нишки в разпределението на силите в Европа, но за всеки от нас остава въпроса защо сега, защо така и какво следва от това. Какво може и какво е нужно да се направи точно сега?
За мнозина военните действия бяха изненадващи. Та нали и в песните си руснаците питаха: „Хотят ли русские войны“. И, ако стиховете на Евгений Евтушенко прехвърляха отговора към майките и любимите на убитите, друга песен изтъква "преимуществото (или превъзходството) точно на Русия – „Хороша страна Болгария, но Россия лучьше всех“. Дали това самочувствие е мотивът за сегашните действия и какво следва от тук насетне?
Освен с невероятната си култура, спортните сиуспехи и научните си открития, Русия често е символизирала и дълбочината на страданието. Не само описаното от Достоевски, но и преживяното от обикновените руснаци по времето на уж светлия социализъм – затворите, концлагерите, заточенията, ограниченията на свободите…
В тези земи наред с големите страдания има и мащабни примери за достойнство, жертвеност, човечност. Трудните години, противоборствата още преди идването на 1917-та, избиването на интелигенцията след Великата октомврийска социалистическа революция; жертвите и палачите, които са от един народ, един град, едно село, едно семейство… Всяка една подобна травма се записва в ДНК-то на наследниците, на роднините.
Ако приемем, че твърде дълго колективното съзнание се е идентифицирало с ролята на жертва, вероятно сега е по-лесно да се внуши ролята на спасителя, докато в действителност се изпълнява ролята на агресора. Какво покаяние и чия прошка е нужна, за да се излезе от този омагьосан кръг?
Може да прелистваме фолклора, психологията, историята и икономическите факти в търсене на обяснение, но сега, в разгара на конфликта, са нужни мъдри хуманитарни действия.
Наша отговорност е да направим каквото е възможно. Сега. Месец след началото на войната в Украйна да предвидим, до колкото можем, хуманитарните, екологичните, икономическите, социалните последици за нас и до колкото можем – да ги предотвратим.
Време е да направим крачките, които сега е трудно да изчислим в каква посока трябва да са. Да помислим за психологическите травми на бежанците, които са в страната ни, за червените линии в политическите решения и изказвания, които не бива да прекрачваме. И за себе си. За своите нерешени въпроси в здравната, социалната, съдебната система. Защото, за да можем да помогнем адекватно, е нужно да сме цялостни, да сме помогнали на себе си първо.
Дошло е времето да запазим достойнството и психиката си като хора, докато се отдалечаваме от всички призраци, изпълзели от старите приказки. Никакви призиви за хуманност няма да ни помогнат, ако чувствителността ни е притъпена, а мисленето – свито само до днешния ден.
Докато в българския парламент се води дебат дали специален фонд или промяна в Закон да помогне с медицинското обслужване на украинските бежанци у нас, статистиката показва трайна тенденция за намаляване броя на личните лекари и медицинските сестри.
Променяме три закона, за да осигурим медицинско обслужване на украинските граждани – Закона за убежището и бежанците, в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване. В същото време българските граждани, които нямат здравни осигуровки, трябва да си плащат прегледите дори при спешни случаи. Но нима това трябва да ни спира да помагаме?
Докато стотици доброволци сами подават ръка на жените, търсещи спасение в страната ни, други изтъкват единични случаи на арогантност при протестите срещу войната. Едва ли сега можем да видим цялата картина. Това, което можем да направим, е да променяме прозрачно и с ясни мотиви своята действителност, за да можем да изпълним човешкия си дълг. Не сме родени за съдници, родени сме, да бъдем човеци.
Агресията води до агресия, нерешените проблеми, влачат след себе си неочаквани казуси. Насилието над украинския народ, предизвика отпора срещу част от руските интелектуалци в другите страни. Като домино се затварят вратите пред учени, преподаватели, режисьори и изпълнители само защото са руснаци.
Кинофестивалът „Берлинале“, на чието тазгодишно издание бяха изключени руските делегации и институции, е само един от примерите. Имаше писмо от руските учени палеослависти, че не подкрепят действията на правителството си, но вече има случаи, при които в Чехия и Германия спират стипендиите на руски учени и преподаватели и ги уволняват от университетите.
До къде ще стигне всичко това? Нова културна завеса или драстично разделение на света, който познаваме досега? Президентът на Русия Владимир Путин може и сам да е взел решението за нахлуването в Украйна, но голямата цена ще я платят украинците и обикновените руснаци. А последиците със сигурност ще се стоварят върху всички ни. Част от тях даже вече ни сполетяха…
След двете пандемични години и периодичните санитарно-охранителни локдауни, в много държави се забелязва рязко влошаване на качеството на някои стоки и силно ограничение на асортиментите. Като продължение резултатът от санкциите, както и последиците от тази братоубийствена стъпка, ще бъдат не само за Русия. Няма как да предвидим всички предизвикателства, които ни чакат. Можем само да се опитваме с достойнство и честност да правим нужното в този момент. Защото всички сме смъртни.
Весела Веселинова
