Няма защо да се радваме на пропуска, заради който Съдът на Европейския съюз вероятно няма да ни глоби за мръсния въздух. Членовете на този съд и на Европейската комисия не им се налага да дишат мръсотия, а на нас. Освен това сме свидетели, че на управляващите и преди, и сега, това им е последна грижа, и не правят почти никакви усилия, за да се подобри положението. В същото време енергийната криза в Европа доведе до разцвет на въглищата, което успокои доста политици и лобита, че няма да се налага да правят никакви усилия в тази посока.
Както стана ясно в петък, 18 ноември, Европейският съд вероятно ще забрани на Европейската комисия да глоби България за мръсния въздух. Причината е, че Комисията "не е обосновала в достатъчна степен твърдението, че плановете на България за качество на въздуха не съдържат информацията, необходима по Директивата относно качеството на атмосферния въздух".
Освен това, ЕК има съществен пропуск в официалното уведомително писмо, с което определя предмета на спора с българските власти, защото не е написала изрично, че
превишаването на пределно допустимите стойности на прахово замърсяване е продължило и след решението на съда през 2017 година. Вместо това, ЕК сочи надхвърляне на пределните норми, но…
само за 2015 г. и 2016 г., а те не са обект на делото.
На 31 май Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неизпълнение на негово решение от 2017 г., според което ние не спазваме европейските стандарти за качеството на атмосферния въздух и застрашаваме здравето на гражданите си. В близките месеци Съдът ще се произнесе окончателно по казуса, но е почти сигурно, че няма да бъдем санкционирана.
Ако това се случи, продължилото с десетилетия безхаберие просто ще бъде амнистирано. Не, че е приятно да ни глобяват или пък новата глоба ще накара някого тук да се поразмърда в правилната посока. От години България не спазва нормите за фини прахови частици и редовно е търпи критики и порицания, но какво от това?
Според Световната здравна организация,
над 97% от българите дишат замърсен въздух,
а основните причини са битовото отопление с твърди горива, транспорта и индустрията, както и социалният аспект на проблема. Цената на това са 14 000 преждевременно изгубени живота годишно по данни на Световната здравна организация.
Една от най-четени теми в медиите днес е, въздухът в София е опасен за здравето. В информацията се посочва, че заради гъстата мъгла над столицата във въздуха има опасни за здравето концентрации на замърсители. Над 500 микрограма на кубичен метър въздух е достигнала концентрацията на фините прахови частици с големина 10 микрона показват данните от станциите. Тези стойности се отнасят за целия град, а не само за определени квартали. Експерти коментират, че подобни концентрации има и на прахови частици с големина 2.5 микрона, които са още по-опасни за здравето.
Дишаме отровен въздух, без значение дали ще бъдем глобени, или не. Друг е въпросът, че най-вероятно Комисията я е досрамяло да ни санкционира, след като половин Европа отново отваря въглищните централи. Факт, който в никакъв случай не трябва да лишава управниците им от задължението им да се справят с проблема, който трябваше да бъде решен още преди 10-15 години.
