ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

„Денят на България” трябва да е 6 септември

24 ти май

Учени, историци  и академични преподаватели от цялата страна се събраха през седмицата на  конференция във Велико Търново и излязоха с предложение да обединим разделената си нация със смяна на датата на националния празник. Вместо сегашният 3 март, на който се караме дали Русия ни е освободила и трябва ли да й засвидетелстваме почит, историците предлагат 24 май – дата, която не ни разделя.

"До 10 ноември трети март не се празнуваше. Първостепенни бяха празници от типа на 9-ти септември и Октомврийската революция. Но тук не става въпрос за принизяване на 3 март или на ролята на Руско-турската война. Проучени бяха националните празници в 168 държави. Оказа се, че

само у нас се празнува момент, в който държавата не съществува,

а в основата му е възкачването на престола на чужд владетел – руският император Александър Втори. Този празник е зароден в рамките на чужда държавност“, каза историкът проф. Милко Палангурски.

Той посочи и мотивите да бъде предпочетена датата 24 май: „Това е празник, който  иска да покаже на нашата и на съседните нации, че можем и предпочитаме образованието и възпитанието. Той не е никак случаен. Помислихме и върху наименованието му и решихме, че може да бъде наречен „Празник на българското слово, просвета и култура“.

Навръх 24 май

дори на пълния тепегьоз му трепва нещо отляво.

А най-въодушевени са политиците, които изпадат във възторг, изживявайки се като законни наследници на Кирил, Методий, Паисий, Ботев, Апостола, българските опълченци, Вазов…

Мигновени епопеи на незабравимите – за едни, и весели панихиди – за други.

От течението на кръстопътя между Европа и Азия ли настиваме? Или амалгамата от царско могъщество и безкрайна робия са ни направили шизофреници? Немислещи, духовно хроми същества, които здраво държат патериците на механичното преклонение пред шепата безспорни исторически авторитети…

Уж изповядаме монотеистична религия, а

прашасалите ни идоли са навсякъде около нас.

За да се поклоним пред тях на някоя сакрална дата, без дори да издухаме праха от лицата им. Без да знаем нищо повече за тях, без да изпитваме нищо повече от задължителна манифестационна признателност.

Историческото значение на славянската писменост е безспорно и многопосочно, но…

Точно тук му е мястото на първото „Но”:

славянската писменост раздели славяните.

С изгонването на Кирило-Методиевите ученици от Моравия, западните славяни минаха в зоната на латинското влияние, докато България, Сърбия и въобще – източните славяни, предпочетоха да са "под чехъла" на Византия. Цивилизационните резултати от това се чувстват и днес.

Второ „Но”. Защо говорим и пишем така: Европа иска от нас, Европа ни натиска, въпреки че гласът на Брюксел е и наш глас? Заради съкрушителния за нас сегрегационен ефект на азбуката.

Не става дума за „фейс-буки” или за „чатицата” (т.е. шльокавицата). Става дума за нещо много по-голямо и съдбоносно, но свенливо необсъждано по монашески. Казал ни го е един от титаните в изследването на европейската цивилизация – Пьотр (Петър) Бицили. Този човек е написал, че създаването на славянската писменост е

прекъснало връзката с античните традиции в науката

и е причина за относителното изоставане на православните народи в сравнение с народите на Западна и Централна Европа.

По време на Възраждането, когато нациите се обръщат към ценностите на античността, славянският свят е затруднен да ги ползва поради езиковата бариера. За целите на религията и науката западните народи използват латинския език. На латински се превеждат трудове от арабски и гръцки. За времето от 1440 г. (когато е изобретено книгопечатането) до 1500 г. 77% от всички отпечатани книги са на латински.

Ползвайки латинския, западноевропейската интелигенция има достъп до трудовете на

античните мислители и хуманистите от епохата на Ренесанса,

има възможност да обменя идеи и затова там човекът е в центъра на света.

Да, докато християнска Европа дърпа мощно напред, при нас цари безпросветност векове наред. На селската ни нация през дългите тъмни векове на османското робство са необходими поне 300 години след Западна Европа, за да спре да се тъпче само с хляб и да приеме боба, чушките, картофите и доматите. И още толкова, за да свали въшкарниците, да узнае за вилиците и лъжиците, да сложи стол до масата. А ние, гордите унижени от съдбата, сме кръстосали (и продължаваме да го правим!)

южняшката си безгрижност с руския сплин.

Празнуваме 9 май като Ден на победата и като Ден на Европа, а 3 март – като Ден на Освобождението, при все че това е празник на руския империализъм. Левски го е казал: „Който ни освободи, той и ще ни зароби“.

В новата българска история двете най-важни събития – Съединението и Независимостта, са си изконно наши. Те са били плод на вътрешно узряване на народа и на моментна политическа адекватност на управляващите.

Двигателят на Съединението и председател на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив – Захарий Стоянов, е описан прекрасно от Симеон Радев: „В главата на Захарий Стоянов са омесени хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на френските революционери, утопиите на руската нихилистична мисъл, Ботевата омраза към калугери и чорбаджии…  Основната цел е провеждане на революция морална и с оръжие”.

Руският министър на външните работи по онова време се скъсва да съветва да не се избързва. Нещо повече – предупреждава, че

ако Съединението стане, Русия няма да го подкрепи!

Интересното е, че Берлин, Виена, Лондон и Париж също са настроени неблагоприятно настроени към тази идея. Въпреки това, на 6 септември 1885 г. лелеяната българска мечта става факт.

Достоен е Стефан Стамболов, обвиняван за антируската си политика, заради която княз Фердинанд го освобождава от премиерския пост. Ето написаното от него: „Колкото и да викате вий, историята вика по-силно, и тя ни казва: Руското правителство не желае една самостоятелна България! Това естествено е политиката, която се диктува не от народа, а от разни интереси на един автократ, ще бъде всякога стремление да се уголеми силний в ущърб на слабий.

От официална гледна точка на руското правителство,

ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си!

Ний не искахме да угодим на този императорски план и следствието на това беше, е и ще бъде руското недоверие, руското преследвание, в което руский народ не само не участвува, но още ни изказва симпатиите си. Така ще се продължи работата, догдето даваме възможност на официалната Русия да си служи с нас за своите по-нататъшни планове".

И така: "Да живее…."

Кой да живее – дали 24 май или 6 септември?

Денят на Съединението, защото това е единствената дата в историята ни, на която сме направили нещо сами – напук и на Русия, и на Великите сили, и на Турция, чийто васал сме били.

Това е и онзи надпис на сградата на Народното събрание, който повечето политици забравят, когато са вътре в нея.

Съединението е най-българския ден и той трябва да е "Денят на България"!

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *