ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Дървата за огрев станаха лукс дори за богатите

дърва за огрев

С наближаването на зимата все повече хора се оплакват, че още не са успели да си купят дърва за огрев. По официални данни около една трета от домакинствата у нас се отопляват с помощта на брадвата и бензиновата резачка, но поскъпването на тока и газа принуди много други да предпочетат този вид отопление без да влизат в статистиката. И се появи проблемът – цепениците и пелетите стават все по-малко и все по-скъпи. Може би е дошло време служебното правителство да подхване решаването и на този казус…

През февруари, когато БСП държеше и брадвата, и запалката, министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова и земеделско-горският ѝ колега Иван Иванов един през друг обещаваха и гарантираха, че каквото и да се случи дърва за огрев ще има. И тези дърва за огрев ще бъдат на достъпни цени, защото държавата ще отвори нови складове и ще ги продава без посредници.

Досущ като мега холдингите на ГЕРБ – водно-канализационния и гориво-смазочния –

от тази червена мега заявка също нищо не излезе.

И поради тази причина в момента цената на един кубик дърва за огрев е 170-190 лева. Тоест – за да изкарат зимата като що-годе нормални хора, членовете на едно средностатистическо българско домакинство трябва да приготвят по 1700-1900 лева. И да ги "похарчат" още тази седмица, защото след десетина дни… казва ли ти някой какъв нов "дървен" ценови шок ще ни споходи? 

Подобна е и ситуацията с пелетите. Много домакинства решиха през последните години да минат на този вид отопление, защото е далеч по-чисто, а и цената му беше поносима – под  400 лв. за тон. Постепенно модата прерасна в мания, която до такава степен облата природозащитните чистофайници на държавна заплата, че работата излезе извън контрол.

Прост пример. Много общини, начело със Столичната "такава", взеха да раздават на социално слабите и малоимотните пелетни печки. Особеният акцент

падна върху ромските махали, където печките дънеха

с какво ли не – парцали, автомобилни гуми, изхвърлени лакирани шкафове и гардероби, стари дограми с блажна боя, кутии с "изветрели" бои и лакове, пластмаси, найлони и какво ли не още. 

Какво излиза от комините – всички знаем и затова на никого не му мина мисълта, че и тази палачинка все някога ще се обърне. Важното беше въздухът около гетата да е безопасен за дишане.

И какво взе да се случва тия дни? Шок и ужас. Средната цена за един тон пелети вече чукна 1100 лева за тон. Според специализираните сайтове, споменатото преди малко средностатистическо семейство харчи между 5 и 12 тона. Но дори и 3 тона само да са, колко ли ще са ромските и социално слабите фамилии, които

на секундата могат да извадят по 3300 свободни лева,

че да се подготвят за първия сняг?

Според представители от бранша цените непрекъснато растат, защото дървопреработвателните предприятия изкупуват всичко, а за битовите консуматори остават… някакви трески, кори и шишарки.

Другият проблем е, че горските стопанства нямат капацитет за добив и се налага това да бъде възлагано на частни фирми – чрез търгове, обществени поръчки или партийни симпатии. Прекрасно, но с едно много голямо едно наум:

държавата все още не е задължила тези фирми

да осигуряват дърва за огрев на населението. Тъкмо обратното – поощрява ги да продават продукцията си само на онези, които плащат най-много. Тоест – на "нашите хора".

Официално, годишният ни дърводобив е 6.5-7 милиона кубика, от които горим по-малко от половината – около 3 милиона кубика. Останалите количества би трябвало да ги изнасяме и да ги продаваме на вътрешния пазар под формата на мебели, строителни материали и най-различни видове плоскости, защото въпреки добитите през годината 350 000 кубика повече, "свободни" дърва на пазара няма. Цепеници за огрев на достъпни цени – хептен.

Изходът?

У нас – директно през просото: през август служебният земеделски министър Явор Гечев забрани износа на необработен дървен материал до 17 ноември. Резултатът е видим и с невъоръжено око: забраненият дървен материал се изнася като обработен, а дървата за огрев взеха да стават все по-скъпи и по-скъпи.

В съседна Румъния – пак директно, но по смислената допирателна: от миналата седмица цените на дървата за огрев са с таван –

един кубик не може да струва повече от 400 леи (около 80 евро).

Преди правителствената намеса, румънският пазар беше по-разюздан и от нашия, защото цената на кубика тръгна да надхвърля 143 евро. Мярката ще е в сила до 31 март догодина, а решението бе приветствано от 3 милиона домакинства, използващи "дървени" печки.

"Цената на дървата за огрев да бъде ограничена до 400 леи на кубик, 1500 леи на тон (300 евро) ще бъде пределната цена на дървесните брикети и 2000 леи (400 евро) на пелетите.“, обяви лично премиерът Николае Чука.

Като причина за правителственото решение бе посочен фактът, че доходите на населението в Румъния са едва 72% от средното ниво за ЕС.

България никога не е била по-богата от Румъния, но незнайно защо точно

този тип радикални решения винаги са плашили управниците ни.

И поради тази причина те задължително са се измъквали по линия на най-тънкото съпротивление.

В този случай – същата работа. Вместо да прегърнем румънския опит (или българския – с цените на тока за битовите потребители), правителството щяло да раздава на домакинствата, отопляващи се на дърва, енергийни помощи. И то не какви да е помощи, а… символични, колкото за отбиване на номера. Тоест – никакви.

Както вече стана дума, един отоплителен сезон на дърва струва около 1800 лв., а на пелети – поне 3300 лева. Енергийната помощ, която би могло да получи едно домакинство – ако успее да пребори бумащината и да не замръзне, докато съответният чиновник умува върху документите му – би могло да получи най-много… 625 лева и 55 стотинки. За целия отоплителен сезон, започващ (според администрацията) на 1 ноември и приключващ на 31 март.

Гавра с труп, нали? Хайде да не се ругаем преди да сме си отговорили на въпроса "Тези 55 стотинки чия умна глава ги измисли и какво би могло да струва "толкова" пари – шепа пелети в повече, един-два неокастрени клона или две бели цепеници с четири черни чвора, които горят по-бавно от чисто белите цепеници?"

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *