ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

[wd_asp id=1]

ЕС вече няма интерес да размотава страните от Западните Балкани

ес-западни балкани

Евродепутатите  настояха през седмицата Съветът на ЕС, който включва страните от блока, да даде нов импулс на процеса на разширяване на блока.  Те посочиха като причина нарастващата руска заплаха за европейския мир и стабилност и необходимостта от нов „геополитически инструмент“, който да осигури нови сфери на влияние.

ЕП от години твърди, че разширяването е зациклило, а страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, и Източното партньорство – Украйна, Молдова и Грузия, нито им се дава шанс, нито пък те са положили през  годините особени усилия да изпълнят условията за членство. Войната на Русия в Украйна обаче промени това и дипломатическата служба на ЕС става все по-активна в усилията си, а самите страни-кандидатки за няколко месеца постигнаха напредък, колкото за пет години.

В началото на октомври страните от Западните Балкани направиха голяма стъпка към ЕС като подписаха три споразумения, които засилват регионалната свързаност и осигуряват по-голяма свобода на придвижването в региона. Сега им остават осъществяването на реформите и преодоляването на двустранните спорове, които на Балканите са най-нормалното нещо, а пример за това сме ние и съседна Северна Македония.  На тази среща на върха на т. нар. Берлински процес страните поставиха началото на споразумения за свободно движение с лични карти, за признаване на дипломите за висше образование и за признаване на професионалните квалификации на лекари, стоматолози и архитекти.

Хубава новина от седмицата е, че преговорите по спора между Белград и Прищина за регистрационните номера на колите приключиха успешно след 11 часа преговори в сряда, 23 ноември, с посредничеството на ЕС.

Според споразумението "Сърбия ще спре да издава собствени регистрационни табели с имената на косовски градове, а Косово ще спре по-нататъшните действия, свързани с пререгистрацията на превозни средства".

Този спор стана причина за засилване на етническото напрежение, протести и блокиране на границата.  Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел похвали Сърбия, която обикновено е в тежки конфликти с Брюксел по всяка тема, че този път е положила много усилия и разбиране, а това е помогнало за избягване на тежък регионален сблъсък.

Евродепутатите обаче настояват за привеждането на присъединяващите се страни в съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Те смятат, че преговорите за присъединяване със Сърбия трябва да напреднат само ако страната подкрепя санкциите на блока срещу Русия и постигне значителен напредък по отношение на свързани с ЕС реформи. За Босна и Херцеговина, евродепутатите, както и Комисията по-рано,  препоръчват  предоставяне на статут на страна кандидатка.  Там обаче реформите ще са трудни, защото от доста време институциите почти не функционират. Страната е изправена пред дълбока политическа криза, тъй като босненско-сръбският лидер Милорад Додик и неговата партия бойкотираха федералните институции в продължение на почти година. На 15 ноемви Додик, който спечели изборите, положи клетва като президент на Република Сръбска и обеща да поддържа добри отношения с Русия и Китай.

Друга препоръка на евродепутатите е Европейският съвет да вземе изключително бързо решение за кандидатурите за членство на Украйна, Молдова и Грузия, но „тези три страни трябва да напреднат със съществените реформи“.  През юни Украйна и Молдова получиха статут на страни-кандидатки за членство.

"Днес беше признато, че Украйна не е мост, не е "възглавница" между Запада и Русия, не е "буфер" между Европа и Азия, не е зона на влияние, нито пък сива или транзитна територия. Не е границата между "орките и елфи". Украйна е бъдещ равноправен партньор на най-малко 27 европейски държави. ", коменитра украинският президент Володимир Зеленски тогава.

Киев има за цел да изпълни седем реформи, определени от Европейската комисия, а Зеленски определи крайния срок  до края на 2022 г. Средната експертна оценка към първото десетдневие на ноември страната е изпълнила 47% от условията, което никак не е зле за страна във война. Отчита се успех в засилването на борбата с корупцията и назначаването на ръководител на Специализираната антикорупционна прокуратура през юли, което доведе до подобряване на ефективните разследвания на най-големите корупционни дела. Друг успех е Законът срещу олигархите, благодение на който украинският бизнесмен Ринат Ахметов се отказа от медийния си бизнес, а бившият президент Петро Порошенко също официално се оттегли от собствеността върху медийните си активи.

Положението в Молдова обаче е особено тежко. Властите в Кишинев предупредиха гражданите да се подготвят за сурова зима, защото страната е изправена пред остра енергийна криза, която рискува да разпали обществени вълнения. Войната на Русия в Украйна застраши сериозно нейните енергийни доставки и предизвика драстичен скок на цените. Рискът молдовците да останат на тъмно и студено е доста голям. Затова около 50 държави и институции се срещнаха в Париж на 21 ноември, за да обещаят помощ за страната.  Опасенията са, че тя може да бъде допълнително дестабилизирана от конфликта в Украйна.

Грузия, за разлика от Украйна и Молдова, не получи статут на канидат, но и бе даден шанс, ако изпълни 12 приоритета, определени от Европейската комисия. Те включват справяне с въпроси като поляризацията, демократичния контрол, избирателната рамка, съдебната система, медиите, назначаването на главен прокурор и омбудсман, укрепване на независимостта на нейната Агенция за борба с корупцията, „деолигархизация“, борба с организирана престъпност, човешки права, равенство между половете и участието на гражданското общество в процесите на вземане на решения. Крайният срок за реформите бе декември, но в крайна сметка оценката беше преместена за следващата година. Трябва да се признае, че известна част от изискванията на Комисията са изпълнени и то само за няколко месаца.

След като Русия нахлу в Украйна, темата за разширяването за ЕС вече придоби статут на неотложност сред лидерите му. Геополитическото единство на европейския континент в този момент на външна заплаха е от решаващо значение, а пренебрегването му ще има огромни последици.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *