ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Еврото ще донесе много ползи на България – част ІІ

проф. Джефри Нилсен

Проф. Джефри Нилсен е преподавател в Американския институт в Благоевград и член на Експертния съвет за икономически анализи в България.

Вчера публикувахме първа част от ексклузивното му интервю за "БАНКЕРЪ", в която той коментира българските финансови пазари и кои финансови инструменти биха били най-приложими за българските условия.  Днес продължаваме с инфлацията, с основните причини за нейния ръст и с евентуалните максимални лихвени равнища. 

 

Препускащата инфлация се отдава най-вече на високите цени на енергията и суровините и на войната в Украйна. Не смятате ли, че и разточителната парична политика на централните банки също има принос?

– Да, със сигурност. В САЩ, по време на финансовите кризи, Федералният резерв разхлаби политиката и наводни банковата система с резерви. В периода 2008-2010 имаше само 31% ръст на паричния агрегат М1, защото банките не виждаха никакъв смисъл да отпускат заеми след като получаваха лихви по резервите си. Затова ръстът на паричното предлагане беше средно висок.

Ако ги погледнем днес обаче, положението е просто ужасно. Между 2020-а и 2022-а М1 скочи с над 400% и, ако се позовем на Милтън Фрийдмън, че парите са винаги и навсякъде монетарен феномен, инфлацията е гарантирана. Има хора, които казват, че паричното предлагане вече не е важно. Но когато човек се замисли, че то на практика е начин за потенциално харчене и инфлацията е гарантирана.

В България нямаше чак такова увеличение на М1 и аз мисля, че в Европа ситуацията не е чак толкова драматична.

Да, в България сме в борд, не можем да печатаме пари и не сме толкова разточителни както Съединените щати и еврозоната. Как ще се изтеглят всичките тези резерви и какво ще се случи, ако това стане по-агресивно?

– Смятам, че няма да могат, защото ще има финансов хаос. Вече има известни опасения за пазара на краткосрочни щатски ценни книжа. Така че те са в сложна ситуация. И, разбира се, в комбинация с войната и с всичките проблеми от КОВИД и малкото суровини и запаси, положението в момента е тежко.

Съединените щати затягат паричната политика и имаме нови 75 базови пункта увеличение на лихвите на последното съвещание на Федералния резерв, което е причина за поскъпването на долара и това също е проблем за Европа. Защото петролът, например, се търгува в долари и всеки ръст на зелените пари прави горивото по-скъпо за купувачите. Но защото всеки има нужда от енергия, това също допринася за инфлацията.

Очевидно, инфлацията от паричната политика ще остане. Как бихте коментирали силния долар като един от сериозните източници на инфлация в еврозоната и в световен план? Не е ли справедливо неговия ръст да се овладее с координирани интервенции, както се е случвало и в миналото?

– Не мисля така, защото условията в различните държави са различни. Както вече споменахме, в Европа те не са чак толкова силно стимулиращи и природният газ е оскъден, докато в Щатите има много газ и стимули. Така че съобразно тези различия, всеки орган, който взема решение, трябва да съобразява с тях. Дори в Япония, където инфлацията е много ниска, централната банка е въвела таван на лихвата на 10-годишните облигации. И не виждам те да тръгнат заедно и да вземат сходни решения за политиката.

Нямате ли усещане, че централните банки закъсняха със затягането на паричната политика и поради това сега качват агресивно лихвите? Не крие ли това опасност от загуба на баланс и дълбока рецесия?

– Да, те със сигурност качват лихвите бързо. И това е плашещо, защото е всеизвестно, че паричната политика (ако се върнем отново към Фрийдмън), оказва влияние върху икономиката с известно закъснение и те не могат да очакват незабавни резултати, които ще дойдат след година. Така че това е проблем, но банкерите са под натиск да покажат на финансовите пазари, че подхождат сериозно към инфлацията, защото са закъснели. Надявам се обаче, че лихвеният ръст ще се забави много скоро.

От гледна точка на финансовите пазари, повечето институции са в прекрасна форма, особено в сравнение с 2008-а, правят стрес-тестове, множеството банки са добре капитализирани и не смятам, че рецесията ще ги удари толкова тежко както през 2008-а. А дали ще има рецесия е ези/тура.

Докъде ще стигнат лихвените проценти в Съединените щати след промяната на езика на последното съвещание на Федералния резерв в началото на ноември и какво да очакваме – "меко приземяване" или по-дълбока рецесия?

– Чувам прогнози за 5 и дори 6 процента. Но, със сигурност, за да се забави икономиката, лихвените проценти трябва да отидат толкова далече, колкото е инфлацията, защото в противен случай няма да има ограничителен ефект от монетарната политика. А какво ще се случва с инфлацията – дали тя ще става по-умерена или ще се влошава, никой не знае, защото цените на енергията зависят от войната. Затова смятам, че времето е много трудно, за да се прогнозира каквото и да било, тъй като решенията ще се вземат на Изток, няма да казвам от кого. Това ще има ефект върху цените на енергията в Европа, особено предвид възможността да спре преносът на газ през Украйна. Това ще има влияние върху равнището на инфлацията.

Така че, колко високо ще отидат лихвите…толкова, колкото да укротят инфлацията, с други думи – над нея. Централните банки нямат контрол върху цените на енергията, което е в ядрото на проблема.

Президентът Байдън не може да убеди големите петролни компании да произвеждат повече и да не разпределят големи дивиденти, а да инвестират за производството на повече петрол.

– Аз също не мога да разбера, защото преди няколко години те правеха масов фракинг и имаше много петрол за износ. Сега Байдън ползва гориво от резервите, а те, естествено, са ограничени, така че какво може да се постигне с тях – това е въпросът.

 

Следва продължение

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

2 Responses

  1. Лъжци американеци да ме обеждават кое е полезно за мен и кое не върви си във Америка дядка не ви вярваме вие сте платени да агитират това е заложено във сратегите ви.

  2. Пълни популиски американски празнодумя от старец не ви искаме мнението нека хората си кажат мнението по важни за странта въпроси върви си във Америка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *