Цензурата никога не е била решение на проблема с дезинформацията и дори да е въведена с най-добри намерения, което рядко се случва, винаги е с печални резултати. В Европа все повече се говори за налагане на тежки санкции срещу разпространяването на фалшиви новини, но юристи и правозащитници са скептични, че тази мярка някога ще проработи, защото ще позволи на авторитарни правителства да преследват своите критици, уж заради истината.
Турският парламент одобри в четвъртък (13 октомври) строг предизборен закон, според който не само журналисти, но и потребители на социални медии могат да бъдат осъдени на до три години затвор за разпространение на "фалшиви новини“. Това се случва само осем месеца преди общите избори и предвид факта, че президентът Реджеп Тайип Ердоган изостава в анкетите за сметка на опозицията. Съветът на Европа веднага обяви, че в закона определението на "дезинформация“ е неясно, а заплахата от затвор може да има "смразяващ ефект върху всеки дръзнал да се изкаже и да доведе до повишена автоцензура".
Какво би станало обаче, ако в България бъде въведено наказание затвор за разпространение на фалшиви новини и небивалици? Трудно е да се каже, но може би тази мярка е невъзможна у нас, защото няма толкова много затвори и защото ще означава край на политическата ни класа.
Като пример за това може да припомним, че платформата "Лъжеш ли“ анализира участията в медиите на 18 кандидати за народни представители – лидери и знакови фигури от партиите и коалициите в предишния парламент, преди изборите на 2 октомври.
Според данните, от проверените политици най-много неверни твърдения в ефир е изрекъл лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов – 17 "бройки".
Веднага след него се нарежда съпартиецът му Цончо Ганев – с 14 "ментета", а по-нататък – Атанас Атанасов – 5, Кирил Петков – 4, Георги Свиленски, Тошко Йорданов и Асен Василев – с по 3, Рамадан Аталай – с 2, а Томислав Дончев, Гроздан Караджов, Корнелия Нинова, Десислава Атанасова и Радостин Василев – е с по една лъжа.
Цялата тази статистика говори само за едно – ако говоренето на неистини и въвеждането в заблуждения, "упражнявани" от името на Народното събрание и на Министерския съвет, се наказваха със затвор, като едното нищо досега щяхме да останем и без партийни лидери, и без политическа класа. Защото в пандиза щяха да попаднат почти всички знайни и незнайни политици, които през последните 30 години уж градиха магистрали и язовири, уж ремонтираха училища и детски градини, уж строиха за гости. А всъщност… уредиха на държавна заплата всичките си гаджета, лели, вуйчовци и тъщи, изсякоха де що има вековни гори, подариха на "зърнарската мафия" стотици хиляди декари пустеещи (уж) земи…
Списъкът е интересен, но за сметка на това – дълъг. Толкова дълъг, че ако тръгнем да го претворяваме в дела, най-вероятно ще сринем европейската сигурност. Просто на свобода щяха да останат най-много десетина-петнайсет български политици…
По-страшно обаче би било, ако разпространението на откровени глупости в публичното пространство се наказваше със затвор. Например наскоро имаше бум в социалните мрежи на снимки, показващи следи от самолети в небето. Много хора, привърженици на конспиративната теория за "кемтрейлс” твърдяха, че вражески сили ни пръскат с отровни химикали. Подозренията се захранваха и от снимки на самолети, пълни с бидони. Вероятно някои хора вярват, че пилотът лично ръси от бидоните бацили и спирохети над българската земя. Учени редовно обясняват по телевизиите, че дирите, които самолетите оставят, не са отрови, а кондензационни следи. Но полза никаква. Да не говорим и за екзистенциалния страх, че Бил Гейтс ще ни чипира и че от ЦРУ ни подслушва денонощно.
Друг "жанр“, който си плаче за затвора, е вещерският, който включва всякакви псевдолечители, магове, баячи, шамани, гурута, космически енерготерапевти, дули и други шарлатани. В това число влизат и самозвани консултанти по "здравословен начин на живот“, които обещават на хората да отслабнат с 15 кила за седмица като ядат мушмули или лекуват хронични болести със сок от киселец.
Ясно е, че дезинформацията не може да бъде изкоренена, дори тенденцията е тя да се увеличава. Но пък могат да се организират информационни кампании и да се възпитава населението чрез сериозните медии как да разпознава реалната информация от глупостите.
