ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Кой трябва да плати за климатичните промени?

климат

Срещата на върха на ООН за изменението на климата, известна като COP27, започна в Египет на 6 ноември. Това е един от най-важните форуми в годината и на него присъстват повече от 120 световни лидери, сред които и българският президент Румен Радев. Събитието започна  с предупреждение, че нашата планета е на ръба на бедствие заради климатичния хаос и рекордните температури в глобален мащаб.

Разговорите ще продължат две седмици, а една от ключовите дискусии ще бъде дали богатите държави трябва да плащат компенсации на бедните, които са подложени на екстремни природни явления,  предизвикани от промените в климата. Темата влезе в дневния ред на форума, но развиващите държави и наблюдателите са скептични, че това ще даде резултат.

Аргументът на представителите на Глобалния Юг, който включва по-бедните и най-силно засегнати държави в Латинска Америка, Африка, Южна Азия и Океания, е, че

най-големите замърсители са развитите държави с огромни си индустрии.

Именно те трябва да носят голямата отговорност за изменението на климата, но от години отказват да плащат за това. За най-замърсяващи страни са приети Kитaй, САЩ, Pycия, Бpaзилия и Индия, но в списъка са и всички големи икономики, включително и от ЕС.

Развиващите се страни ще настояват по време на климатичната среща да бъде създаден специален фонд „Загуби и щети“, който да компенсира разходите, които тези държави не могат да избегнат или без които не могат да се адаптират, например – към покачването на морското равнище, все по-честите екстремни суши и наводнения.

Тези бедствия удрят различни сектори на икономиката (селското стопанство, рибарството, туризъм) и причиняват тежки щети върху критичната инфраструктура.

Според доклад на ООН от юни т.г., общите загуби от природни бедствия, предизвикани от глобалното затопляне на 55 уязвими държави през последните две десетилетия,

възлизат на около 525 милиарда долара или около 20% от общия им БВП.

Освен икономическите щети, има и лични, които не могат да бъдат оценени. Такива са загубата на близък и принудителната промяна в начина на живот – разселване или миграция.

Друг огромен проблем е, че над 50% от химическото производство в света е концентрирано в страните с ниски и средни доходи. По "традиция" там липсват строги мерки за безопасност, което означава само едно – реалното влияние на въпросните химически производства остава неизвестно. Колкото и вредно да е то за хората и природата.

Богатите страни досега не бяха съгласни да плащат за тези загуби. Вместо това, Европейският съюз и Съединените щати предложиха тригодишен диалог без ясни цели, но… 

Преди време богатите страни обещаха да предоставят по

100 млрд. долара годишно за борбата с климатичните промени

в развиващите се страни в периода 2020-2025 г., но това не бе изпълнено. Този факт създаде пропаст между участниците в климатичната среща, като раздели участниците на "Замърсяващ елит", чийто високовъглероден начин на живот подхранва климатичната криза, и "Чисто мнозинство", чиито въглеродни отпечатъци са много по-малки.

Все пак се намериха няколко държави, което непосредствено преди срещата в Египет обявиха, че са съгласни да отделят определена сума за „Загуби и щети“. Това са Канада, Дания, Германия, Нова Зеландия, Шотландия и белгийската провинция Валония.

В годишния доклад на Програмата на ООН за околната среда се казва, че до 2030 г. развиващите се страни ще се нуждаят от 340 млрд. долара годишно, за да се адаптират към изменението на климата. За съжаление обаче в този доклад се посочва, че финансовите нужди надхвърлят наличната подкрепа, а изгледите за сериозен ангажимент са малки.

В проучване на Световната здравна организация се казва, че 92% от световното население живее в райони, където

замърсяването на въздуха надвишава препоръчителните граници.

По-конкретно, посочват се някои части от Африка, Източна Европа, Азия и Близкия изток, където се концентрират най-високите емисии на въглероден диоксид и 94% от смъртните случаи, свързани със замърсяването на въздуха.

Трябва да се има предвид също, че тази година много страни бяха опустошени от  наводнения, пожари и горещини, които според учените ще стават все по-чести и екстремни, а температурите вече са се повишили с поне 1.1° C през индустриалната епоха.

На този фон има да варианта – да се осигурят подходящи програми за финансиране или да отчетем годишната климатична среща като поредното отбиване на номер и да стискаме палци да не сме следващите жертви на „напредъка“.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *