Г-жо Манолова, преди дни приканихте съда да залепи звучен шамар на социалния министър за „гаврата с пенсионерите“. Какви са възраженията ви срещу преизчисленията на пенсиите, които бяха гласувани бравурно от Народното събрание?
– Прилагането на закона от страна на социалното министерство, което е в ресора на БСП, беше в угода на държавната хазна и в ущърб на възрастните хора. Правителството изключи от преизчисляването на пенсиите увеличенията, правени през периода 2017-2019 г., с аргумента, че тогава не било прилагано Швейцарското правило. В резултат на това бяха ощетени всички пенсионери, освен тези на минимална пенсия. А партията на Нинова се кълнеше, че ще защитава правата на пенсионерите. Това е големият грях на вицепремиерката и уж социалната й партия – излъгаха хората. Партиите от четворната коалиция подмениха вота на избирателите, когато обещаха преизчисление на пенсиите и повишаване на доходите. Дори в Румъния пенсиите са два пъти по-високи от нашите.
Вижте цялото видео от интервюто с Мая Манолова ТУК:
Какво казва Бюджет' 2022 по темата?
– Това е поредната демагогия и телевизионна пропаганда. Наслушахме се, че бил най-социалният бюджет, но на практика в него няма никакви гаранции срещу по-нататъшното обедняване на хората. След четири месеца управление на четворната коалиция, при това – с участието на социална партия, хората губят пари и обедняват всеки ден. Официално инфлацията е над 12.4% и със сигурност ще продължи да галопира.
При това безпрецедентно наслагване на кризи какво предлагате да се направи по политиката за пенсиите и доходите?
– Това, което направиха останалите европейски държави. Няма правителство, което да не подкрепи уязвимите групи. Преди месец съседна Гърция отдели 1.1 млрд. евро и подкрепи пенсионерите и нискодоходните семейства с по 200 евро. Като за нискодоходни семейства са определени всички, които имат месечни доходи под 2500 евро. В Румъния пряката финансова подкрепа е 300 евро.
Смятате ли, че нашата икономика може да си позволи такива действия?
– Тогава да погледнем другите мерки, които предприеха европейските държави, например – сваляне на ДДС върху храните. България е с най-бедното население в Европа, но с най-висок ДДС върху храните – 20 на сто. Нима не е цинично, да падне ДДС за хората, които се хранят в ресторанти, но не и за онези, които пазаруват в магазините?
Каква е гаранцията, че тази мярка ще облагодетелства крайният потребител?
– Тя трябва да се приложи в комбинация с други мерки. Например – таван за цените на най-насъщните стоки и дотиране на битовите сметки. България не направи нищо. Това правителство е всичко друго, но не и социално.
Защо тогава характеризират изпълнителната власт като лява?
– Не знам кой нарича правителството ляво. Десни цели с леви мерки – не видяхме нито целите, нито мерките.
Г-жа Нинова дори стигна до идеи за кризисни форсмажори. Вашите предложения за тавани на цените и дотиране на сметките не са ли по същество форсмажори в едно пазарно общество?
– Управлението не е като партийната пропаганда. По този начин Нинова ни спасяваше от мобилните оператори, които в крайна сметка вдигнаха цените си с колкото бяха решили. Така беше със схемата за изкупуване на зърно и с цената на олиото, която сега гони 8 лева. Върви и новата измама със Закона за колекторите, който щял да защити обикновените хора от набезите на събирачите на дългове. Пълна измама! Когато обещаеш нещо трябва да го изпълняваш. Нищо от това, което обеща социалната партия (БСП – бел. авт.) не се случва. А тя е в управлението. Партиите в коалицията се карат за кадрови назнаения, а не по проблемите на хората.
Какви правила трябва да бъдат наложени на колекторите, защото едва ли е достатъчно, че няма да звънят по вратите посред нощ?
– Този проект е лобистки – в полза на банките, тъй като те са изключени от Закона за колекторите. Тоест – когато една колекторска фирма събира задължения към банка, за нея правилата не важат. Нашето предложение беше колектори да събират само в случай, че клиентът се е съгласил с това в първоначалния си договор. И кредиторът да предлага купуването на дълга първо на длъжника, но при същите условията, които ще предложи и на колектора.
Като говорите за обещания, управлението на ГЕРБ е задължило държавата с едни пари за пътностроителни фирми, които правителството не желае да изплати докрай заради съмнения в регламента. Как се излиза от тази патова ситуация?
– Става дума за едно престъпно бездействие. И на МРРБ, и на правителството. Темата не е нова. Комисията по ревизиите в НС извади темата за автомагистралите още през април миналата година. След това изкарахме и договорите за текущо поддържане – върху тях работиха и Бойко Рашков, и министър Комитова, и Демерджиев в качеството му на заместник-министър на правосъдието. Те извадиха цялата истина – че по договори за 700 млн. са възложени дейности за над 3 млрд. лева. Министър Комитова се срещна със същите тези фирми и договорите бяха прекратени със споразумения. Това беше през ноември 2021 година. От тогава досега трябваше да се провери изпълнението по всеки един договор, за да се види какво е изпълнено, качествено ли е изпълнено, на какви цени е изпълнено и законно ли е изпълнено. И в момента да имаме яснота по всеки договор, а изработеното да е разплатено. Потърпевши са работещите в строителните фирми. А партиите в парламента се разправят накъде да се насочат комисионните при разплащане на 1.1 млрд. лева. Всъщност, на парламента изобщо не му е работа да се произнася по тези въпроси. Абсурдно е законодателният орган да върши работата на изпълнителната власт. Колективната отговорност е равна на пълна безотговорност.
Значи ли това, че схемите на ГЕРБ са все още живи? И как се развиха проверките на вашата парламентарна комисия, например – по казуса „Илчовски“?
– Никак не се развиха, просто ги заметоха. Най-скандалните казуси бяха свързани с държавните дружества, черните каси на правителството на ГЕРБ. Влезе Нинова в Министерството на икономиката и единственото, което направи беше да освободи кадрите на Борисов и да назначи нейни си кадри. Те даже не са на партията, а на приближения й кръг. Същото правят и в другите министерства, парцелирали са си властта. Така не се разгражда задкулисния модел. А надеждата ни беше огромна.
В момента тече усилено партийно строителство, от какъв тип партия има нужда нашето общество?
– От социална партия, каквато в момента липсва.
Не е ли пренаселен левият сектор?
– Ще ми помогнете ли да се сетя кои са социалните партии в момента? Важно е не как партиите се дефинират, а как хората ги определят. Управление, което защитава приятелския си кръг и партийните интереси, хвърляйки хората на кучетата, няма как да бъде социално. В управлението няма нито една социална партия. По делата ще ги познаете.
Но по думите ги избират. Имате ли допирни точки с партията, която предстои да учреди служебният премиер Стефан Янев? В „СТУДИО БАНКЕРЪ“ той заяви, че платформата му е консервативно-патриотична, а не лява – както мнозина очакваха.
– Какво значи ляво? Социалното е нормалното в цяла Европа. Очевидно консервативно-патриотичното не е равно на ляво. В съвършено различни сектори сме. На 1 май в София ще учредим партия „Изправи се, България“. Запазваме всички свои ценности и възгледи, но минаваме на партийно ниво, за да ги реализираме и да носим отговорност за това.
Хаджигенов, Бабикян и Дончева, които имат свои движения, сред партньорите ви ли ще са?
– Партията ни ще се грижи за интересите на тези, които не са представени в парламента – работещите хора, пенсионерите, земеделските производители, дребните предприемачи, хората с увреждания. Готвим се обаче да бъдем част от по-голяма социална платформа, в която да се включат различни граждански организации.
Избирателите очакват на следващ вот да видят предварително консолидирани по възгледи политически сили, а не последващи безпринципни парламентарни коалиции.
– Ще участваме в обединение на социални формации.