ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Шенген е потъващ кораб и без България на борда

шенген

Както стана ясно в понеделник (14 ноември), най-вероятно Швеция ще последва "светлия пример" на Нидерландия и също ще блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Основанията им вече са банални – "широко разпространената корупция и липсата на действия срещу организираната престъпност“.

По-притеснителното в случая обаче е, че докато всички продължават да се вълнуват от "сламката" в окото ни, никой не забелязва гредата в окото на Брюксел: съществуването на Шенген е под заплаха, защото все повече и повече държави членки искат връщане на граничния контрол и проверките. Нещо, което ако се случи, спокойно можем да кажем сбогом и на свободното движение, и на самия проект.

Шенген и Еврозоната са най-големите постижения на европейската интеграция. Със създаването на Шенгенското пространство през 1995 г. бяха отменени проверките по вътрешните граници на държавите членки. Извън тази свободна зона останаха България, Румъния, Кипър, Хърватия и Ирландия, която обаче успя да си договори свободно пътуване с Великобритания.

Заради опасността от миграционна криза и нарасналата заплаха от тероризъм, през 2015 г. някои страни решиха временно да възстановяват проверките по вътрешните си граници. Пандемията също стана причина много държави да въведат (също временни, разбира се) ограничения на свободното движение. Сега обаче, заради страха от мигранти,

все повече държави членки обмислят връщането на граничния контрол.

Например Словения, която е от държавите на първа линия по Балканския маршрут, на 14 ноември обяви, че все по-сериозно обмисля връщането на проверките по ГКПП-тата по южната си граница. Причината е доста странна: Любляна е притеснена, че съседна Хърватия се готви да влиза в Шенген през 2023 година. Ако това се случи, хърватската граница с Босна и Херцеговина и Сърбия щяла да стане новата външна граница на Шенген…

Австрия върна контрола по границата с Словения още през 2015 г., а пък Чехия  затегна  граничния контрол със съседна Словакия от 29 септември. Причината бе, че Прага отчете 12-кратно увеличение в броя на задържаните нелегални мигранти – 12 000 души от началото на годината до края на август.

В същото време, няколко партии в Словакия настояват

правителството да затвори границите с Унгария,

защото външната шенгенска граница между Унгария и Сърбия се смята за взривоопасна. Именно там се струпват най-много нелегални мигранти (предимно сирийци, афганистанци и пакистанци), чиято крайна цел е Германия, но пътят им минава през Словакия и в Чехия.

Берлин също не остана по-назад и обяви, че удължава проверките по границата с Австрия за още шест месеца. Все по същата причина – постоянно увеличаване броя на нелегалните мигранти, пристигащи през Западните Балкани.

Именно Балканският маршрут е основната и най-активна входна точка към ЕС. По данни на "Фронтекс", за деветте месеца на 2022 г. незаконните пресичания на тази външна европейска граница са нараснали със 73% в сравнение със същия период на миналата година.

Въпреки тази печална статистика,

не всички все още си дават сметка,

че България е външна граница на ЕС и че ако бъде пусната в Шенген, процесите ще бъдат контролирани далеч по-лесно и ефективно.

От нас хем непрекъснато се иска да пазим Европа от бежанската вълна и да осигуряваме адекватни мерки за сигурност, хем непрекъснато ни се обяснява как още не ни е дошло времето да се присъединим към тази общност. Ако нидерландският премиер Марк Рюте иска да го раздава загрижен за сигурността в Европа, доста лицемерно е да прави това върху гърбовете на България и Румъния.

С казаното дотук изобщо не искаме да кажем, че у нас всичко е идеално. След убийството на граничния полицай Петър Бъчваров в землището на с.  Голям Дервент, община Елхово,

тежките хронични проблеми с охраната българските граници отново лъснаха.

Трагичното състояние на прескъпата гранична ограда с Турция, недостатъчно хора на терен и липса на засилено видеонаблюдение са основната част от пропуските. Подобни проблеми обаче има и в редица държави в Шенгенското пространство, но никой не смее да хвърля камъни по тях.

На 10 ноември български евродепутати от всички политически групи изпратиха писмо до Рюте и до членовете на Комисията по европейски въпроси в Камарата на представителите на нидерландския парламент, в което се България и Румъния да бъдат приети в Шенген до края на годината.

"Вече 11 години пълноправното членство на двете държави е заложник на липсата на консенсус в Съвета на ЕС и в частност на негативната позиция на Нидерландия, която остава единственото препятствие пред окончателното решение за приемането ни в Шенген. Това трябва да бъде прекратено. Решенията не трябва да зависят от националния дневен ред на една или друга страна членка", се казва в писмото.

На 18 октомври Европейският парламент за пореден път призова за приемането на България и Румъния, като депутатите подчертаха, че свободното движение е в основата на европейския проект.  Явно доста проекти и процеси в Европа са в криза, най-вече що се отнася до взимането на работещи решения.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *