ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

[wd_asp id=1]

Със Скопие се сближаваме икономически, но историята все още пречи

македонски и български знамена

Въпреки тежката пропаст, в която се намират отношенията между България и Северна Македония в момента – заради историческите разногласия, не можем да не отчетем, че икономическите връзки са в подем. Невероятно, но факт…

Преди броени дни бе направена първата копка на железопътния участък Куманово – Беляковце – Крива Паланка, който е част от паневропейския транспортен Коридор № 8. Този участък е ключов за укрепването на свързаността по оста Черно море – Адриатическо море.

А на 31 октомври българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ и операторът на газопреносната система на Северна Македония – „ГА-МА“ АД, подписаха споразумение за междусистемно свързване за точката Кюстендил/Жидилово. То е ключово за диверсификацията и повишаването на сигурността на доставките на природен газ в Северна Македония, която няма нито собствени находища, нито хранилище и разчита изцяло на вноса през България.

Тези две събития са добър пример за добросъседство, за което толкова много говорят и двете страни. Те са и пример, че трябва да се гледат икономическите ползи и да се върви напред, вместо да се цикли върху теми, които са от компетентността на експерти. Проблемът е, че и от двете страни на границата съществуват определени групи от хора, които – удавени в миналото – продължават да помрачават напредъка на отношенията между София и Скопие и

обричат двата народа на ялово търчане… на място.

Например, на 3 ноември Северна Македония забрани българските сдружения, като депутати от всички парламентарно представени партии приеха с 67 гласа "За" промените в Закона за сдруженията и фондациите. От влизането в сила на нормативния акт, всички български сдружения имат тримесечен срок да съобразят наименованието си с новите разпоредби, а тези, които не го направят, ще бъдат заличени от Централния регистър. Това се случи заради откритите по-рано български клубове в Битоля и Охрид, които носят имената на водача на ВМРО Ванчо Михайлов и на цар Борис Трети.

Интересното в случая е, че депутатите забраниха "отсега нататък да се създава организация, ако програмата и целите са насочени към подкрепа, насърчаване и одобрение на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх“.  Забраниха и още нещо – наименованието и знаците на политическата партия да съдържат символи, думи и съкращения, които предизвикват нетърпимост. Факт е, че Ванчо Михайлов , цар Фердинанд и цар Борис Трети

не са сред любимците на съседите ни,

но все пак не става въпрос за Хитлер, Химлер и доктор Менгеле, нали?

По данни на Агенцията за българите в чужбина, в Северна Македония има шест организации на българите: в Скопие – Сдружение на граждани „Босилеградско“, Сдружение на българите в Северна Македония и Сдружение на граждани Български културен клуб; в Охрид – Сдружение за толерантност и сътрудничество „Хоризонти“ и Гражданско сдружение на македонците със славяно-български произход за взаимодействие между културите „Интеракция“; в Битоля – Сдружение на граждани „Македоно-българско приятелство“.

От другата страна на граничната бразда пък тече ликвидация на дружеството, открило Македонския културен клуб "Никола Вапцаров“ в Благоевград. Според Желязко Радуков от Външно министерство, канадската неправителствена организация –  Macedonian Human Rights Movement International, която стои зад клуба, е

емигрантска организация с "хибриден характер".

Тоест – хем е базирана в държава членка на НАТО, хем целта й е РСМ да спре незабавно преговорите за членство в ЕС и да напусне НАТО.

Председателят на клуба Атанас Мазнев обясни, че прекратяването на дружеството не означава, че клубът ще бъде затворен. Кметът на Благоевград Илко Стоянов пък коментира пред медиите, че македонският клуб е нелегитимен, защото не отговаря на териториалните закони и е просто офис, в който хората се събират на частни сбирки.

Македонските сдружения в България са малки и гравитират около забранената партия ОМО "Илинден Пирин". Тази формация е била регистрирана за кратко като политическа партия, но през февруари 2000 г. е заличена след решение на Конституционният съд, определящо дейността ѝ за противоречаща на Конституцията като „насочена срещу териториалната цялост на страната“.

Партията от години е обвинявана, че отбелязва исторически дати около паметници на "македонците" Гоце Делчев и Яне Сандански, настоява за признаване на македонско малцинство, изучаване на македонски език, новини на македонски език, откриване на македонски радио-телевизионен център в Благоевград и т.н. Накратко – тази организация е подозирана,  че прокарва „македонизация в страната“, което е доста болна тема..

Колкото и да е странно, именно заради отказа на регистрация на ОМО "Илинден Пирин",

България многократно е осъждана

от Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Важно е да се отбележи, че както българските клубове в Северна Македония, така и македонският клуб в България, са частни инициативи, реализирани с дарения от частни лица. Например – Македонският културен клуб “Никола Вапцаров” в Благоевград е финансиран от Macedonian Human Rights Movement International – Канада. Това обаче не се разследва нито от София, нито от Скопие, така че каквото и да кажем, ще изглежда като спекулация.

Нещо повече – самият външен министър на Северна Македония Буяр Османи обяви, че

откриването на македонския клуб в Благоевград

е дейност, финансирана от съмнителни източници, но не посочи кои са те.

"Тези сдружения (за клубовете на българите в Северна Македония става въпрос – бел. ред.) не сe финансират от членовете на сдруженията, нито пък от българското МВнР, а от една фондация, където основен финансист е един български олигарх, който присъства в медицинския бизнес. Това е основният въпрос за Агенцията за разузнаване, Агенцията за национална сигурност и финансовото разузнаване. Какво правят тези три институции", коментира през октомври заместник-председателят на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Александър Николовски.

Явно и от двете страни на границата има желание за поддържане на конфликта, не случайно на клубовете се слагат имена, за които е сигурно, че ще предизвикат раздор. В случая целта не е да казваме кой е крив и кой е прав, но при откриването на клуба в Благоевград нямаше вандализъм със секири и чупене на табели, както се случи със злополучния клуб „Цар Борис Трети“.

И двете страни имат полза от цивилизовани и стабилни икономически връзки. А за историята – да решават историците. 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *