Инфлацията, особено високата, е проблем за всяка власт. Веднага се поставя въпросът за компенсиране на поскъпването – за бизнеса и за гражданите.
Едновременно обаче високата инфлация води след себе си и до по-високи приходи за държавата. Именно затова правителствата й се радват.
Политиците ни разбират по принцип тази проста закономерност и се възползват от нея. Властта натрупва непланирани приходи и после отчита, че се бори с поскъпването с помощи, компенсации, вдигане на заплати и пенсии.
У нас обаче това става на хеликоптерен принцип – разхвърляне на пари за всеки по равно. Вместо да се компенсират тези, които наистина имат нужда. И понеже се преиграва, се отваря допълнителен дефицит, който пък се покрива с нови дългове.
След ковид пандемията и енергийната криза се откри мегдан за трудно обуздаван популизъм. Ако не обещаваш благоденствие, си загубен на следващите избори. Затова е опасно служебното правителство да внесе проектобюджет за следващата година. Надцакването между политическите сили може да превърне основния икономически закон за догодина в документ, застрашаващ финансовата стабилност на държавата.
Ето тук се вклиняват и синдикатите, развели знамето: "Догонващ ръст на доходите на всяка цена".
Един показателен диалог по БНР:
„Синдикатите правят едни свободни съчинения, за което им плащат”, смята бившият зам. финансов министър и член на Фискалния съвет Любомир Дацов.
По думите му "Ако искаме да имаме инфлация, правим това, което казват синдикатите. … Когато си я допуснал, идва момент, в който трябва да намериш баланса. Когато има такъв тип инфлация, какъвто е в момента, а едновременно с това има много средства в хората, които изпреварват възможността да бъдат предоставени стоки и услуги, а и факторът война в Украйна, който влияе силно в Европа, подходът трябва да бъде комплексен".
Според Дацов на макрониво трябва да има
синхрон между фискалната и монетарната политика.
Само тогава ще има успех.
"Няма как проблемът да са няколко счупени керемиди на покрива на една къща, ако тя е построена на свлачище – продължава той. – Трябва да се стабилизират основите на къщата, а след това да се вземат други решения". А пък нито една политическа партия, която уж е загрижена за съставяне на правителство, не казва какво точно иска да се прави.
„Ситуацията е следната: имате около 11 млрд. лв. дефицит за следващата година, който, ако искате да изпълните критериите за еврочленството, трябва да намалите на 6 млрд. лева. А за да спрете инфлацията и да я върнете на що-годе нормални нива и да стабилизирате дисбалансите в страната, трябва да отидете на максимум 1% дефицит, т.е. от тези 6 млрд. да свалите още 2 млрд. лв.”, отбелязва финансистът.
Така че първият въпрос, на който е необходимо да си отговорят политиците сега, е: "Искаме ли инфлация и колко да бъде тя или искаме да я спрем?".
"Такива специалисти, които винаги са били в държавни институции, получават заплатите си от нас, данъкоплатците и е хубаво да започнат да защитават нас, а не някакви неолиберални идеи, с които са се захранили през годините", скастри Дацов синдикалното острие Ваня Григорова.
„По-добре е държавен специалист, отколкото никакъв специалист, за да отвърна на госпожата, която се опитва да се прави на ехидна, но няма представа от някои неща”, допълни той.
Задрямалите български синдикати
намериха ниша, за да напомнят, че съществуват.
Те се вдигнаха на национален протест и обещаха стачки по места с основно искане – увеличаване на доходите. "Ако не бъдем чути сега, държавната администрация ще бъде парализирана", заплаши Григорова.
"Нашата задача – изтъкна тя – е да се преборим за увеличаване на минималната работна заплата и нов бюджет за 2023 г., така че да могат доходите да се увеличат с ръст, който поне да компенсира инфлацията. По никакъв начин не можем да си обясним тези притеснения, които и той сподели, че в Народното събрание щели да наддават депутатите. Разбира се, че ще наддават, винаги ще наддават, въпросът е кои са приоритетите на страната".
На първо време Григорова поиска 700 млн. лв. за увеличение на минималната работна заплата. А на въпроса откъде пари, посочи преразпределителната роля на държавата, увеличаване на данък "Печалба" и връщане на необлагаемия минимум.
Българските синдикати в момента са се превърнали в политически структури, които уж защитават бедните и онеправданите, а не трудещите се. Те много държат да са пето колело на разнебитената държавна каруца. Но истината е една и тя няма нищо общо с лековатите искания. Обуздаването на поскъпването става с непопулярни действия, които едно нестабилно правителство и краткотраен парламент трудно биха осъществили.
Икономическата теория посочва няколко стандартни действия срещу инфлацията: вдигане на лихвите, намаляване на дефицита, увеличаване на предлагането на стоки и услуги, при защита на най-бедните домакинства.
Да се компенсират доходите на всички,
а не само на най-уязвимите, се смята за противопоказно. А точно това направиха българските депутати.
Колкото до профсъюзите, у нас те отдавна са със затихващи функции. Много хора не вярват в тях и малко от работниците – предимно в държавните предприятия, са им членове.
"За мен синдикатите са свързани с политиците и са техен инструмент – казва човек, който повече от 30 години работи в средното образование и отказва да стане член на синдикат. – Но ние сме дискриминирани. Синдикалните членове имат редица привилегии:
– те получават право на осем дни платан отпуск годишно повече от несиндикалните;
– когато сме в грипна ваканция или при извънредни обстоятелства, те не си пускат отпуск, на тях им дава служебен отпуск, а на нас, несиндикалните – не;
– при пенсиониране – синдикалните членове получават 10 заплати, несиндикалните – 8 заплати.
Искат от нас да се присъединим към някакъв Колективен трудов договор, който те били извоювали за нас, като им платим членския внос за една година".
Та значи, профсъюзите, които трябва да защитават трудовите права на работниците, са тръгнали да определят фискалната политика на държавата. Но така е в България…
