ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Измъченият План за земеделието отлетя за Брюксел

Земеделие

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. за пореден път потегли към Брюксел. Финалната версия на многократно преправяния заради купищата забележки на Европейската комисия документ, все пак се отправи към адресата си, защото според сегашното ръководство на Министерството на земеделието всичко вече било окей. Така че, ако този път нещата минат гладко, през програмния период 2021-2027, България ще очаква финансиране в общ размер от над 8 млрд. евро.

Новината за това постижение на земеделското ведомство беше огласена от служебния министър Явор Гечев по време на заседанието на Комисията по земеделие в Народното събрание през тази седмица.

Това на практика стана възможно след като

от еврокомисията дадоха „зелена светлина“

на изчистения откъм забележки документ, който преди седмица беше представен за последна предварителна оценка.

Точната сума на бюджета за всички интервенции, разписани в Стратегическия план 8 060 113 677 евро, разпределени по следната схема: директни плащания – 4 400 517 396 евро, инвестиции в селските райони – 3 529 075 550 евро.

Освен това, като допълнение към тях са предвидени и специални интервенции:  98 935 535 евро за лозаро-винарския сектор, и 25 798 563 евро за сектор „Пчеларство“.

Тук е моментът да припомним, че изработването на окончателния вариант на Плана отне доста време на изредилите се през последните две години

две редовни и три служебни правителства.

Работата по него започна още през 2018 г., когато в Европейската комисия беше внесено първото законодателно предложение за новия модел на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Тъй като този акт "повлече" след себе си и необходимостта от ново общностно законодателство, чието изработване на ниво Европейска комисия също се забави, бе сформирана специална работна група, която проведе  24 заседания, посветена на плана. Освен това бяха организирани и допълнителни тематични срещи както с български организации и подсектори, така и с партньорите от Европейската комисия.

Така основното законодателство беше окончателно прието през декември 2021 г., а допълнителното – в началото на 2022 година.

Разбира се, веднага след изпращането на финалния вариант на Плана, се появиха и коментарите, и критиките.

Двадесет и четири фермерски и развъдни организации в животновъдния сектор вече са изпратили гневно писмо до европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски и до български евродепутати. В него те заявяват, че

Стратегическият план ги загробвал

и по тази причина искат неговото връщане и преразглеждане.

Те настояват за спешно преразглеждане на всички схеми и мерки и най-вече – на заложените от догодина ставки, защото окончателният вариант на плана не е бил поставен на обществено обсъждане.

В писмото на представителите на бранша се казва:

Всички компенсаторни ставки, по която и да е интервенция за животновъдството, не отразява допълнителните разходи, които земеделският стопанин е задължен да направи. Също така с предложения бюджет българското животновъдство е абсолютно дискриминирано спрямо всички останали в Европейския съюз. При тази политика, която се води в България, всички комерсиални породи ще се превърнат в изчезващи.

Със съкратения бюджет и ставки по-малки от предходния период, увеличаване на разходите, инфлация, военно положение, увеличаване на изискванията, голям процент на изключване от подпомагане на млечни и месодайни крави и биволици поради ограничения във възрастта, българските животновъди ще бъдат принудени да се молят само на Господ.

Ако този Стратегически план се приеме в този вид, ще бъдем принудени да наложим отмяната му по съдебен ред и молим спешно да се извърши проверка от Европейската прокуратура за злоупотреба с власт и влияние и лобизъм.

С настоящето писмо следва да се счита от органите на Комисията като официално уведомление за неизпълнение на Член 106, параграф 3, буква б) от РЕГЛАМЕНТ (EС) 2021/2115 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 2 декември 2021 г., както и неизпълнение на чл. 107, параграф 2, буква в) от същия регламент, и в тази връзка следва да бъде върнат на българските власти.

Другата тема, която развълнува нашенските земеделци е една от ключовите в новия програмен период –

мерките за рязко ограничаване на употребата на пестициди.

На практика това е основна цел на Зелената сделка и е водеща амбиция в двете нови стратегии на Европейския съюз – за биоразнообразието и "От фермата до трапезата".

В унисон с нея, страната ни залага схеми за намаляването на пестицидите в селското стопанство и в своя Стратегически план. Става въпрос за мярката “Екосхема за намаляване използването на пестициди”. Бюджетът, който е заложен за 5-годишния период в три подмерки по нея, е в размер на над 173 млн. лева.

Според записаното в Плана, за да получат субсидия по мярката, фермерите трябва да прилагат земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда.

Що се отнася до видовете допустими площи, според  изискванията това са тези, при които са изпълнени посочените в документа екологично насочени земеделски практики, свързани с намаляване на количествата на използвани препарати за растителна защита на ниво стопанство:

  • Изхвърляне от употреба на продуктите за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба – инсектициди, хербициди и фунгициди.  
  • Неприлагане на продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително и съдържащите глифозат.
  • Прилагане на феромонови уловки с различна гъстота на ха/дка при отглеждане на полски/зърнено житни, маслодайни, технически други култури и при зеленчуци и плодове.

Анализатори вече заподозряха, че

така разписаните условия далеч няма да работят.

А още по-малко ще гарантират основните цели на тази интервенция – запазване на екологичното състояние на почвите, намаляване на остатъчните химически вещества в готовите храни, опазване и подобряване качеството на водите.

Според специалисти в областта на земеделието, всичко това на хартия изглежда много добре. На практика обаче ще стане така, че за да се усвояват субсидиите, ще се декларира липсата едни пестицидни препарати, които тихомълком ще бъдат заменени с други, но… съобразени със съответна точка.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *