„За осигуряване на бърза и сигурна транспортна комуникация по направлението север–юг през Стара планина е възприета стратегия за изграждане на три тунела – под връх Шипка, през прохода „Петрохан“, както и тунелно пресичане на Стара планина по протежение на автомагистрала (АМ) „Черно море.“
Това гласи част от официалното писмо, изпратено от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) до редакцията на „БАНКЕРЪ“ в отговор на запитване какво се предвижда до края на 2022 г. за подобряване на транспортните връзки между Северна и Южна България.
От агенцията категорично уверяват, че работата по подготовката на проекта за изграждането на
бъдещия тунел под връх Шипка продължава да напредва.
За обекта вече е издадено Решение по ОВОС и са завършени и всички необходими отчуждителни процедури. Проектът е предложен за включване в Програма „Транспортна свързаност 2021-2027" . Очаква се до средата на тази година програмата да бъде одобрена, след което да започне подготовката на т. нар. „проектни фишове“, с които се кандидатства за финансирането на проекта.
В открита процедура по ЗОП вече беше избран и изпълнителят за проектирането и изграждането на тунела под Шипка. Това е „Консорциум ПСВТ“ с участници „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, „Хидрострой“ АД и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД. Цената му е 358 млн. лв. с ДДС, проектирането трябва да приключи за 240 дни (8 месеца), а срокът за същинското строителство, който започва да тече от подписване на „Протокол 2а“ за откриване на строителната площадка, е 1280 дни (42 месеца). В отделна тръжна процедура е избран и консултантът, който ще осъществява техническия надзор.
„С бъдещия тунел под Шипка значително ще се скъси времето за пътуване и ще се повиши безопасността и комфорта за водачите на МПС по направлението Русе – Велико Търново – Стара Загора – ГКПП „Маказа“ и ГКПП „Капитан Андреево“, категорични са от АПИ, като припомнят, че това ще е най-дългият пътен тунел у нас засега – около 3.2 километра.
За подобряването на транспортната свързаност между София и Северозападна България (по-конкретно с областите Монтана и Видин, както и с "Дунав-мост II), в АПИ вече работят и по
проект за строителство на тунел под прохода „Петрохан“.
За осъществяване на проекта е планирано още през следващите месеци да се възложи изработването на доклад по ОВОС. Очакванията са до средата на 2023 г. докладът да е готов, а "съответното" решение – публично огласено.
Най-късно до края на лятото в АПИ планират да обявят и обществената поръчка за избор на изпълнител на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и създаване на Подробен устройствен план – парцеларен план за модернизация на път II-81 София-Монтана, включително с изграждането на тунел под Петрохан. Целта е да не се губи време, като се осигури идеен проект още докато текат проучванията по изготвянето на доклада и на решението по ОВОС.
От това става ясно, че реализацията на бъдещия тунел под Петрохан предвижда и паралелна пълна модернизация на второкласния път II-81 София – Монтана (обща дължина 84 км) до привеждането му към габарит Г-20. Това ще рече значително разширяване на сегашното двулентово шосе – до две платна с по две ленти за движение във всяка посока, с разделителна ивица между тях. Нещо, което би привлякло значителна част от автомобилния трафик, който сега заобикаля от изток и хем
удължава пътя си с близо 100 км,
хем натоварва значително и без това тежкия трафик в участъка на магистрала "Хемус“ между София и Ботевград и по гъмжащия от завои път Е-79 Ботевград – Мездра – Враца – Монтана.
Вече е изготвено и прединвестиционно проучване, с което са "начертани" три варианта за тунела – червен, светлосин и тъмносин.
В по-голямата си част и трите варианта следват трасето на сегашния път II-81 Костинброд – Монтана. При червения и тъмносиния вариант обаче тунелът ще преминава под върховете Гола глава и Зелена глава, а при светлосиния – под връх Проденица и под местността Петрохан. Дължината на самия тунел ще се уточни след избора на конкретно трасе. Според два от вариантите "тръбата" ще е дълга около 4 км, а при третия – почти 7 километра.
Според превозвачи проектът за разширяване на пътя Костинброд – Монтана и изграждане на тунел под Петрохан е крайно необходим, но ще направи опашките на Дунав-мост ІІ още по-дълги. За да се избегне това, още отсега държавата трябва да помисли за увеличаване пропускателната способност на моста, като и за изграждането най-малко на два или три буферни паркинга.
Трети тунел със сигурност ще бъде изграден през следващите години и в най-източната част на Стара планина. От АПИ обясняват, че през 2021 г. е разгледан и приет на заседание на Експертния технико-икономически съвет (ЕТИС) към агенцията изготвеният разширен идеен проект за доизграждане на автомагистрала „Черно море“.
С проекта се предвижда
тунелно преминаване на Еминския дял на Стара планина.
На заседанието на ЕТИС е прието трасето на АМ „Черно море“ да се развие по комбиниран вариант. Според него тунелът, който ще е с дължина около 950 м, трябва да премине най-високия рид на планината между северозападната страна на с. Кошарица и югоизточната страна на с. Плазовец. Допълнителната лента за бавнодвижещи се МПС, която е предвидена в открития участък на магистралата, ще бъде запазена и в подземното съоръжение.
Точното положение и дължина на тунела ще бъдат определени в зависимост от инженерно-геоложките проучвания в следващия проектен етап, който ще започне след приемането на Решение от МОСВ и определянето на следа, по която ще се развие магистралното трасе. АПИ вече е уведомила МОСВ за инвестиционното намерение за изграждането на магистрала „Черно море“ с тунелно преминаване под Балкана, съобщават още от агенцията.
Припомняме, че работата по тази пътна артерия започна преди повече от 50 години. Тя трябва да е с дължина около 100 км, като досега са пуснати в експлоатация цели… 8 километра – от края на "Аспаруховия мост" до село Приселци. Също от преди половин век се знаят и ползите от окончателното изграждане на магистралата – значително подобряване на транспортната свързаност между Северното и Южното Черноморие, както и рязко намаляване на тежките катастрофи и загиналите по опасните завои на Поморийския проход.
Белчо Цанев
