"Колко ще струва на бюджета планираното увеличение на минималната заплата на 850 лв. и каква част от тези средства биха се върнали в бюджета през данъка върху доходите на физическите лица и ДДС?"
Този въпрос бе отправен към служебния министър на финансите Росица Велкова-Желева по време на парламентарния контрол от страна на Гален Симеонов Монев от шестата парламентарна група "Български възход".
Монев сякаш съжали за въпроса си, уточнявайки, че се очертава да не получат нов проект на бюджет и заради това минималната заплата ще се запази в размер на 710 лева. Той обърна внимание, че при сегашната инфлация това предполага огромна тежест върху гражданите.
Росица Велкова-Желева отговори, че служебното правителство е внесло проект на удължителен Закон за бюджета за 2022 г., който да се прилага до приемането на бюджета за 2023 г. от страна на редовното правителство.
При хипотеза, че от началото на 2023 г. минималната работна заплата се увеличи от 710 лв. на 850 лв., то ще следва, че по приходната част на бюджета ще са необходими 397.4 милиона лева повече от данъчно осигурителни приходи, включително 82.2 милиона лева приходи от данък върху доходите на физическите лица, обясни министър Велкова-Желева.
Тя допълни, че е трудно да бъдат направени разчети за ефекта от повишената минимална заплата върху приходите, тъй като използването на допълнителните разполагаеми доходи зависи от потребителските предпочитания, сред които може да има както облагаеми, така и освободени от ДДС, стоки и услуги. Затова от екипа й не могат да се ангажират с конкретна оценка как увеличението на минималната работна заплата ще повлияе върху приходите от данък върху добавената стойност.
Велкова-Желева заяви, че теоретично може да се очаква, че нарастването на минималната работна заплата ще повлияе отрицателно върху приходите по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Служебният министър уточни, че по разходната част на бюджета следва да се има предвид, че промяната на размера на минималната работна заплата рефлектира директно върху някои плащания, обвързани с нея. Тя даде пример с финансовите помощи със социален характер, с трудовото възнаграждение на приемните семейства и личните асистенти по Закона за личната помощ, с парите на заетите по програми, свързани с пазара на труда. За всички тях ще се изисква осигуряването на допълнителен финансов ресурс.
Велкова-Желева отбеляза, че повишаването на минималната работна заплата и свързаните с нея плащания по бюджета за следващата година, включително – за осигурителни фондове и общини, ще се отрази в частта "Разходи" с разлика от над 1 млрд. лева.
Тя добави и че промяната на минималната работна заплата от 710 на 850 лв. ще има отрицателен нетен ефект върху бюджета – бюджетното салдо ще е отрицателно и ще е в размер на 613.8 млн.лева.
След като получи отговор на питането си, Монев призова народните представители да помислят между първо и второ четене на проекта за удължаване на Закона за държавния бюджет дали и с колко може да се вдигне минималната работна заплата.
