Саудитска Арабия обмисля да инжектира 5 млрд. щ. долара в Турската централна банка. Това би подкрепило чуждестранните валутни резерви на Анкара и е пореден знак за сближаване на регионалните съперници четири години след убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги. Официален представител на саудитското министерство на финансите и негов колега от турското финансово ведомство потвърждават, че Рияд и Анкара договарят потенциален депозит, без да дават повече подробности. Преговорите не са приключили, но са на финален етап.
Евентуален договор със Саудитска Арабия ще увенчае с успех продължаващите от месеци усилия на турския президент Реджеп Ердоган да затопли отношенията си със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и да разшири търговските връзки с кралството в търсене на нови източници на чуждестранни парични средства преди да се бори за нов мандат на изборите през идната година.
Турция е похарчила най-малко 17.9 млрд. щ. долара за защита на курса на лирата между март и септември, по сметки на "Голдмън Сакс". Опитите на страната да засили валутата си започнаха след като централната банка оряза лихвените проценти въпреки препускащата инфлация.
Анкара сключи през последните години валутни суапови контракти за милиарди долари с други държави, между които Катар, Китай, Обединените арабски емирства и Южна Корея. Средства през тази година прехвърли и руската държавна агенция по атомна енергия за изграждането на атомна централа, увеличавайки турските чуждестранни резерви с 5-10 млрд. долара, по оценки на анализатори.
Нетният размер на турските задгранични активи – ключов представител на чуждестранните валутни резерви на страната, е бил 11.5 млрд. долара на 21 ноември – под регистрираните на 16 ноември 14.1 млрд. долара, по изчисления на "Файненшъл таймс". Тези числа "се подслаждат" от взети назаем от турските кредитори 47.6 млрд. долара краткосрочни средства и 23.6 млрд. долара от други централни банки, пресмятат експерти на "Голдмън Сакс" въз основа на официални данни от 16 ноември.
Евентуална сделка със Саудитска Арабия ще е израз и на затопляне на отношенията след убийството на коментатора на "Уошингтън поуст" и критик на принц Мохамед – Джамал Кашоги – през 2018-а в саудитското консулство в Истанбул, довело до сериозна вражда между двете държави. Ердоган обвиняваше за убийството "най-висшия ешелон" на саудитското правителство. Официални турски представители пък изнесоха за пресата ужасяващи подробности за покушението, сметнати за опит да се очерни престолонаследника.
Продължителната валутна криза обаче принуди Ердоган да затопли отношенията с Рияд и с други сили в Близкия изток, където имаше сблъсъци с Израел, Египет и ОАЕ заради агресивната външна политика на Турция. През април истанбулски съдебен състав прекрати процеса срещу 26 саудитци (в тяхно отсъствие) във връзка с убийството на Кашоги. След това Ердоган пътува до Рияд, а по-късно прие в Анкара принц Мохамед – посещение, което турският президент определи като "нова ера" в отношенията с държавата от Залива. Саудитска Арабия, от своя страна, започна да разхлабва неофициалното ембарго на турския износ, което наложи след смъртта на Кашоги. За последен път двамата лидери се видяха на 20 ноември в Катар, където присъстваха на откриването на Световното първенство по футбол. Там Ердоган се здрависа и с египетския си колега Абдел фатах ал-Сиси – за първи път след като през 2013-а свали от власт предшественика си ислямист Мохамед Морси, който турският лидер смяташе за идеологически партньор.
Опитите на Ердоган за сближаване с предишните врагове целят привличането на чуждестранни капитали след като западните инвеститори избягаха от турските капиталови пазари заради неортодоксалната икономическа политика за поддържане на ниски лихви въпреки 85-процентната инфлация в Турция. Шест месеца преди изборите популярността на партията на турския президент е паднала до най-ниските стойности в историята заради кризата на издръжката на живота.
