ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Руска рулетка за управлението на влаковете

Железница

Икономията е майка на мизерията – прозрял е народът. А икономията от безопасност води до катастрофи и винаги излиза скъпо на обществото.

Преди дни бе публикувана странна обществена поръчка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Тя е за "Модернизация на осигурителните системи по Трета главна жп линия в участъка Дунавци – Желю войвода“ и е разделена на две обособени позиции.

Обособена позиция № 1 е за „Инженеринг в гарите Казанлък, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гавраилово и Желю войвода…“. Целта е "модернизация и подновяване на съществуващите системи за сигнализация (част от системите за управление на влаковото движение – бел. авт.), чрез въвеждане на броячи на оси – централизиран тип, монтиране на ново електрозахранване, на нови пулт-табла за управлението на влаковете при дежурните ръководители на движението в гарите Гурково, Шивачево, Гавраилово и  Желю войвода. В гарите Казанлък и Твърдица ще се внедри апаратура за компютърно управление и визуализация на старите релейни централизации. Ще бъдат заменени старите броячи на оси на автоматичната блокировка в междугарията с нов тип броячи. Предвидена е трансформация на сигнализацията от „обикновена“ в „скоростна“, подмяна на кабели…".

Обособена позиция № 2 е за „Проектиране и изграждане на компютърна визуализация за участъка Дунавци – Желю войвода при влаков диспечер в гара Пловдив“. Това ще стане, чрез "изграждане на интерфейси за компютърна визуализация на гарите Дунавци, Казанлък, Черганово, Тулово, Дъбово, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гавраилово, Сливен и Желю войвода“.

Общата прогнозна стойност на поръчката е 15.057 млн. лв. без ДДС.

Поради заложените сериозни изисквания към кандидатите крайният срок за подаване на оферти беше удължен от 10 октомври – на 31 октомври 2022 година.

Странен в тази поръчка е фактът, че тя залага модернизация на гаровите централизации за управление на влаковете чрез визуализация, като оставя без промяна

техния архаичен половинвековен „мозък“.

Казано иначе – все едно на 50-годишен „Трабант“ да му се монтира дигитален пулт за управление от изтребител F-35, но да бъде оставен да се движи със стария двутактов двигател!

При това става въпрос за важен участък от националната жп мрежа – Трета главна жп линия, свързваща София с Бургас и обслужваща важни индустриални центрове. Участъкът е 115 км и започва от гара Дунавци (преди Казанлък) и приключва на втората гара след Сливен – Желю войвода.

Монтирането на съветските релейни гарови централизации в България започва след 1972 г. и приключва преди средата на 80-те години на ХХ век. Тогава се внедрява руска централизация ЧДЦ-66 (разработена през 1966-та с полупроводници и електромагнити релета– бел. авт.), която позволява дистанционно управление на влаковото движение по гарите.

По мнението на опитни железничари тази релейна централизация е „вечна“, но всички признават, че вече е доста амортизирана и в даден момент някъде някое реле „със сигурност ще откаже“. А отказът значи насочване на един влак срещу друг, катастрофа, щети и жертви.

Затова главният въпрос е, след като ще се инвестира в скъп ремонт на гаровите централизации и ще се правят компютърни визуализации, не е ли логично и архаичните половинвековни релета да бъдат

заменени с модерна компютърна система

за управление на влаковете?

За компетентно мнение потърсихме водещия експерт по управление и цифровизация на железопътния транспорт у нас доктор Людмил Иванов

„Така зададен, въпросът е риторичен. Наистина оставянето на старите маршрутно-релейни централизации, които са на възраст над 40 години, си е чиста проба хазартна игра с безопасността на движението. Основните градивни елементи на старата съветска централизация са релета, които са в края на дадения от производителя им експлоатационен живот, който е 45 години, и то ако се обслужват редовно. А поради липсата на редовна профилактика през последните години оставянето им би било технически необосновано и практически „хазартно“ решение. При положение, че ще се прави визуализация на влаковото движение, като се заменят старите пултове с монитори, ще се заменят кабелите от релейните шкафове до стрелките, светофарите и пр. – да се остави стария „мозък“ на маршрутно-релейните централизации наистина е хазартно решение. Още повече, че релетата са амортизирани и всяко от тях в даден момент може да не сработи или дори да се разпадне", отбеляза Иванов.

Пак според него "Очакваният живот на бъдещата хибридна релейно-компютърна визуализация е 10 години, което не си струва инвестицията. Ако тя обаче бъде заменена със съвременна централизация  – тогава ще получим високо ниво на сигнализация и безопасност на движението за много по-дълъг период напред.

Опитът на голям европейски производител на централизации от началото на 90-те години показва, че внедряването на компютърни визуализации към релейни централизации е безперспективно, поради което се е пренасочил към цялостни компютърни системи за управление на влаковото движение".

"Вторият проблем – смята Людмил Иванов – е, че след като бъде извършена така заложената от Национална компания "Железопътна инфраструктура" визуализация, тя ще може да бъде свързана само със старото Ниво1 на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS). В цяла Европа вече почти никъде не се изпълняват проекти за ERTMS, Ниво 1, а основно – Ниво 2. А в най-новите европейски документи вече се говори за масово внедряване на Ниво 3 на ERTMS. Защо да инвестираме сериозни публични средства, за да внедряваме технологии, от което светът се отказва?

Ако старите релейни централизации бъдат заменени със съвременни компютърни централизации, каквито произвеждат компании като „Бомбардие“, „Талес“ и др., на този участък ще се внедри Ниво 2 на ERTMS, каквото, между другото, вече е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост да бъде внедрено по жп линията Русе – Каспичан.

Де факто с тази обществена поръчка НКЖИ ще хвърли над 15 млн. лева публичен ресурс на вятъра. Да, другият вариант – замяната на старата релейна централизация със съвременна компютърна, безспорно ще е по-скъп, но ще постигне висока степен на безопасност на влаковото движение“.

Звучи логично и в унисон с известната английска поговорка: „Не съм толкова богат, за да си купувам евтини работи“. А когато става въпрос за безопасност на движението и за човешки живот – то цената няма значение!

Белчо Цанев

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *