През 2021 г. стокообменът ни с Япония надхвърля 300 млн. щ. д., като отбелязва увеличение от над 30 на сто. Това стана ясно по време на среща на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов с представители на японския бизнес у нас. Дискусията е част от инициативата „закуска с инвеститори“, като целта е в неформална обстановка представителите на чуждестранните компании да представят пред ресорния министър проблемите и плановете си за развитие. В срещата участие взе и посланикът на Япония у нас Хироши Нарахира.
„Япония е приоритетен търговско-икономически партньор на България и има огромен потенциал за развитие на двустранните ни взаимоотношения“, посочи министър Стоянов. По думите му високите стандарти на японския пазар и отдалеченото му географско положение налагат българските фирми да разработват продукти с високо качество, които да бъдат конкурентни на него. Наблюдава се завишен интерес към български екологично чисти и здравословни продукти.
В момента се реализират японски проекти в България на обща стойност 320 млн. лв., които осигуряват близо 7000 нови работни места, стана ясно по време на срещата. „Сигурен съм, че можем да привлечем повече японски инвестиции в страната ни и това е една от целите на тези срещи“, отбеляза Никола Стоянов. Той заедно с японския посланик Хироши Нарахира се обединиха около мнението, че е налице неизползван потенциал за съществено увеличение на инвестициите. Дипломатът благодари за инициативата и изрази очакване в близко бъдеще интересът към страната ни да расте.
Дискусията се организира от Министерството на икономиката и индустрията с подкрепата на Посолството на Япония у нас и Японско-българската търговска камара.
С цел стимулиране на търговско-икономическите връзки между двете страни, през 1972 година бе създаден неправителствен Българо-японски икономически комитет, преименуван през 2004-а в Българо-японски икономически съвет.
През последните години динамично се развиват отношенията между Европейския съюз и Япония. А след подписването на 17 юли 2018 г. на Споразумението за свободна търговия и Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония (в сила от 1 февруари 2019-а) са елиминирани тарифите и нетарифните прегради пред търговията. Документите обхващат и други, свързани с търговията, въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, устойчиво развитие.
През миналата година двустранната търговия за първи път надскочи 300 млн. долара и е в размер на 307 млн. долара. Износът на България към Япония расте до 64 млн. долара. Вносът пък се увеличава до 243 млн. долара. Търговското салдо остава отрицателно за нашата страна.
Експортът ни основно се състои от: интегрални схеми и електронни микрокомплекти: електрически трансформатори, индуктивни бобини и дросели; птичи пера или пух; етерични масла; конфитюри, желета, мармалади, пюрета и каши от плодове; препарати използвани за храна на животни; вина от прясно грозде и други.
Импортът от Япония включва електрически двигатели и генератори; автомобили и други автомобилни превозни средства; електрически акумулатори; части за машини и апарати; части и принадлежности за превозни средства; жици, кабели и други изолирани електрически проводници; кабели от оптични влакна; платина в необработени или полуобработени форми, или на прах; медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и други.
Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни, съществуват възможности за увеличаване на българския износ за Япония на този вид стоки. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти.
Японското селско стопанство е високо технологично и механизирано, но произвежда едва 40% от нужните на страната хранителни продукти. Аграрният сектор на Япония е субсидиран. За стратегически продукти – ориз, телешко месо, пшеница и други, държавата налага големи вносни мита. Япония произвежда главно ориз, а на площите, неподходящи за неговото култивиране – пшеница и ечемик. Произвеждат се също сладки картофи, зеленчуци, плодове, соя, боб, грах, тютюн, чай.
