ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Еврозоната е в криза – ERM II не ни гарантира стабилност

Парламент комисия по бюджет и финанси Петър Чобанов

Г-н Чобанов, колко дълбока ще е вече започналата криза в ЕС и какви са очакванията ви за нейната продължителност?

– Несигурността продължава да се увеличава и да влияе негативно на очакванията, както на фирмите, така и на хората. Прогнозите на основни институции предполагат спад в икономиките при някои сценарии дори над 10%. Поведението на цените на петрола и на златото също подсказват дълбока криза, която ще продължи и през следващата година. Липсата на адекватна и координирана икономическа реакция на ниво ЕС влошава перспективите. Очаквам с интерес предложението на Европейската комисия за Фонд за възстановяване, за източниците на неговото финансиране, както и за пропорцията грантове спрямо заеми. Мисля, че вариантът за възстановяване до предкризисните нива още през следващата година, е най-малко реалистичен.

Съгласен ли сте с тезата на правителството, че присъединяването на страната към ERM II и Банковия съюз е инструмент за по-бързо излизане от кризата?

– Тази теза трябва да бъде придружена от конкретни и ясни доказателства, за да бъде възприета за реалистична в сегашната кризисна ситуация в еврозоната. Липсва отговор на въпроса кои ще са тези инструменти, които ще са достъпни за страната ни, след присъединяването към тези механизми, и няма да са достъпни при оставане извън тях.

„Пакетирането“ ни с държави в сериозна криза трудно може да доведе до по-бързо възстановяване.

След повторното акцентиране върху намеренията за присъединяване, доходността по нашите ДЦК на международните пазари се покачва, особено по дългосрочните, което прави дълга ни по-неизгоден и по-малко търсен. Следователно, желанието за присъединяване дори и в това отношение не ни носи ползи.

Какви рискове виждате от членството ни в тези структури?

– Рисковете са посочвани неведнъж, включително и от пряко ангажирани в процеса официални лица. За съжаление, опитът за градивна дискусия не успя и не получихме от тях обяснение как смятат да ги управляват. Еврозоната е в криза, като след 2009 г. почти неизменно се говори за спасяване на еврото, а не за дългосрочно развитие и подобряване на благосъстоянието. Дори и инструментът за реакция в криза за страни от еврозоната, какъвто е Европейският стабилизационен механизъм, трудно може да бъде активиран и то не в целия му капацитет. При еврозона в криза, която продължава доста дълго, без да са решени проблемите от предходната, както и поради характеристиките на валутния механизъм, участието в него не ни гарантира стабилност.

Тясното сътрудничество на незавършения банков съюз е асиметричен механизъм и управителят на БНБ, като го изслушвахме в парламента, преди да го изберем, посочи изчерпателно рисковете от това. ЕЦБ ще решава, а БНБ ще изпълнява и защитава тежките решения, без да има съществен глас при формулирането им. Съществува риск от изтегляне на капитала на банките, собственост на големи банки в еврозоната, и превръщането им в клонове, като за тези съществени парични потоци не се търси вариант как те да бъдат компенсирани.

Опитът на държавите, които последно се присъединиха към еврозоната показва, че престоят ни в ERM II ще е по-дълъг от минималните 2 години. Как очаквате да се промени валутният съюз в това време?

 – Предпочитам да видя Еврозоната променена и ориентирана към развитие, а не в постоянни дълги дискусии как да бъде спасявана, и тогава да се присъединим към нея. През това време да предприемем необходимите структурни реформи и да подобрим потенциала за дългосрочен растеж и да ускорим конвергенцията. Не трябва да пренебрегваме проблемите и пред потенциала за развитие на българската икономика в последните години – недостатъчните инвестиции и работна ръка, които кризата няма да реши, а при определени сценарии може да задълбочи.

В каква посока трябва да са промените в Еврозоната?

–       Еврозоната трябва да се промени, като се очертае ясната граница на действие на отделните институции по отношение на осигуряването на финансова и икономическа стабилност.

Решението на Конституционния съд в Германия дава подобна опция и призовава ЕЦБ да преосмисли ключови свои програми, като докаже, че не навлиза в полето на действие на икономическата и фискалната политика. Това е знак колко нереалистични са очакванията на тези, които смятат, че ЕЦБ трябва безотказно и в много големи обеми да изкупува правителствен дълг.

ЕЦБ не трябва да има фискални функции и трябва добре да формулира своята стратегия и цели на парична политика. ЕЦБ имаше добрия пример за стратегия на Бундесбанк преди 1999 г., но за съжаление се отклони от тази траектория.

Знаете,  че се очаква скоро правителството да емитира нов държавен дълг на международните пазари. В добра позиция ли е държавата ни?

– Публичните финанси са в добра позиция, през 2019 г. имаме и значителен излишък, като част от него се запазва до края на април. На международните пазари се продават успешни истории и ние трябва да акцентираме на фискалната дисциплина и на рамката за стабилност, която осигурява валутния борд. Паричният ни режим показа устойчивост на множество кризи, трябва да вярваме в него и да не се опитваме да омаловажаваме сами несъмнените му достойнства, доказали се на практика от 1997 г. насам.

Подходящ момент ли избира кабинетът за това начинание?

– Все още не ни е известно кой точно момент е избрал кабинетът и кога смята да емитира дълга. Беше обявена стратегия на „дебнене“ на пазарите, която също е вариант и може да бъде успешна. Според мен трябваше да емитираме дълг по-рано, говорих за това още от последната седмица на февруари, когато предупредих, че пренасянето на коронавируса в Европа ще изиграе роля на спусък за кризата в Еврозоната, която така или иначе беше доста вероятна, разбира се не с подобен магнитуд. Имаме сериозни посредници по евентуална емисия на дълг, които заедно със съществуващата експертиза в Министерство на финансите трябва да подберат точен момент.

Според вас, при какви условия финансовият министър ще може да се похвали с успех на международните пазари?

– Да не задаваме граници на успеха. Една емисия, която се посрещне с висок интерес и бъде закупена от сериозни институционални инвеститори при невисока доходност ще бъде успешна. Възможните обеми за емитиране на дълг не са малки, което предполага ликвидност и подкрепя търсенето, дори и в ситуация на разколебаване на пазарите, каквато се наблюдава в момента. Няма да е лесно, но успехът може да бъде постигнат.

Реалистични ли са оценките на финансовото министерство за икономическия шок от кризата и възстановяването още през 2021 г.?

– Конвергентната програма представя малко по-детайлен макроикономически сценарий, който на фона на останалите прогнози за България е оптимистичен. За съжаление липсват стойности за 2021 г., а с думи е обяснено, че се очаква възстановяване до предкризисните нива. За да бъдат постигнати подобни резултати е необходимо правителството да има ясна идея как да излезе от кризата, кои сектори са пострадали по-сериозно и по какъв начин ефективно и без разпиляване на финансов ресурс могат да бъдат подкрепени.

Към момента сценарии и симулация на шокове по отделни сектори липсват, което затруднява предприемането на адекватни действия на икономическата политика. В обобщение, сценарият е оптимистичен и правителството трябва да предприеме необходимите действия, за да може резултатите да се приближат към желанията.

 

Въпросите зададе Атанаси Петров

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *