Комисията по бюджет и финанси в парламента прие на първо четене проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година.
Предвидено е общо разходите за здраве да са в размер на 6.050 млрд. лв., което е с 604 млн. лв. повече спрямо миналата година. Толкова са и заложените приходи и трансфер. Чистите здравноосигурителни приходи за 2022 г. се планира да са в размер на 5.802 млрд. лв., като 3.759 млрд. лв. ще са от здравноосигурителни вноски.
Приходите от вноски ще се вдигнат с 433.88 млн. лв., а трансферите – с 263.21 млн. лв., който се дължи на промяна в размера на пенсиите, на увеличение на минималната работна заплата и на ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и др.
От ГЕРБ разкритикуваха "Продължаваме промяната" за предизборните им обещания, че ще се работи по няколко направления, едно от които българинът да не плаща за своето лечение. Другата критика на сегашната опозиция е, че има голям ръст на разходите за лекарства и медико-диагностични дейности, но не и преки плащания към пациенти
Положителна стъпка е, че има повишаване на приходите и на разходите, но той не е достатъчен за цялостна реформа, коментира омбудсманът Диана Ковачева. В бюджета не са предвидени достатъчно средства към различни сектори на здравеопазването и по-специално за медицински изделия, добави Ковачева.
От АИКБ определиха като стъпка в правилната посока предложението увеличаване на средствата за профилактика и доболнична помощ, докато Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ заяви, че реформите няма да се случат през този бюджет.
Всички препоръки, дадени за извънболничната помощ са намерили място в бюджета. 300 млн. лева повече, предвидени в извънболничната помощ е сигнал, че усилията на НЗОК ще бъдат насочени в профилкатиката. Това е и рамката при която ще протекат разговорите с БЛС и БЗС, посочи управителят на НЗОК Петко Салчев.
Правителството обмисля нова оценка на клиничните пътеки с цел да бъдат по-балансирани. Планира се и те постепенно да отпаднат като начин за остойностяване на услугите в здравната система, стана ясно от думите на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев на заседанието на бюджетната комисия.
Според Асен Василев клиничните пътеки са остарял вариант за финансиране в здравната система:
„Поне на първо време най-вероятно трябва да има ребалансиране, а след това да се премине към по-модерни начини на финансиране, но това, както знаете, изисква доста внимателен контрол, за да не избухне финансово цялата система“.
Бившият здравен и финансов министър Кирил Ананиев, който в момента е депутат от ГЕРБ, също призна, че клиничните пътеки са неактуален метод за финансиране. „Дори и след като се изясни и се приеме от обществеността, включително и от гилдията, промяната в модела на финансиране, е необходимо поне половин година, докато се променят всички нормативни актове. Така че, хубаво е да започне да се мисли още от днес“, обясни Ананиев, цитиран от БНР.
