Изборът на управител на Българска народна банка разкри неподозирани амбиции в българския политически елит. А според някои анализатори, острите дебати около процедурата за наследник на Димитър Радев крият опасност и за съществуването на управляващата коалиция.
В своята вече 143-годишна история, постът управител на централната ни банка са заемали 32-ма финансисти.
Проектоуставът за създаването на БНБ е написан от Константин Бух, представен е на княз Александър Дондуков-Корсаков на 16 декември 1878 г. и е утвърден от него на 25 януари 1879 година. Според този документ Българската народна банка се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 000 000 франка. БНБ е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството.
На 6 юни същата година е извършена и първата банкова операция – държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите – на депозит. През август пък е завършена първата кредитна сделка.
БНБ е учредена като независим емисионен институт на държавата, който се отчита пред Народното събрание. Тя има ключова роля в българската икономика и полага грижи за поддържане на устойчивостта и развитието на банковата и кредитната система на страната. Независимостта на БНБ е гарантирана с нейния устройствен закон и с Договора за функционирането на Европейския съюз.
От 1 януари 2007 г. банката е пълноправен член на Европейската система на централните банки и участва активно във вземането на решенията в сферата на банковото дело и финансите в Европейския съюз. Управителят на БНБ е член на Генералния съвет на Европейската централна банка.
Важността на тази позиция в държавата се потвърждава и от имената на политиците и финансистите, които са ръководили централната ни банка. А за високия обществен престиж на длъжността говори и това, че мнозина от управляващите БНБ в един момент са били и Министри на финансите.
На 4 април 1879 г. за първи управляващ на БНБ е назначен
Лудвиг Карбоньор,
естествено руснак, който остава на поста до 1 юли същата година. Той е чиновник за специални поръчки при Министерството на финансите на Русия. След Освобождението на България е командирован към Съвета за управление при императорския руски комисар, където заема длъжността началник на отделение във Финансовия отдел.
Руснакът е наследен от българина
Георги Желязкович –
български политик от Консервативната партия, който след две години начело на БНБ, поема поста на министър на финансите на Княжество България. Той е роден в Свищов и е завършил финансови науки в Париж. След Руско-турската война от 1877-1878 г. е включен във Временното руско управление.
През 1879 г. Желязкович подготвя първия устав на Българска народна банка. След това между 1 юли 1879 и 27 април 1881 г. той става нейн първи управител.
Първите управители на БНБ (до 1900 г.) са били все на Христовата възраст. Млади, образовани в Европа, ентусиазирани продължители на възрожденския дух и мечти за свободна и преуспяваща България. И готови да служат на Родината си. Младостта им обаче не им е пречела да са активни в бизнеса и политиката. Сред тях откриваме и името на
Димитър Попов
който е най-младият гуверньор. Той е само на 31 години, когато оглавява Българската народна банка.
Димитър Кръстев Попов, с псевдоним Централния, е политик последователно от Народната партия, от Прогресивнолибералната партия и от Народнолибералната партия. Той е бил член на Управителния съвет на БНБ от август 1885 до август 1889 година. А в периода от 26 август 1886 до 4 декември 1887 г. е управляващ Българска народна банка.
Димитър Попов е завършил през 1876 г. Френския султански лицей в Галатасарай с награда за оригинални изследвания по математика. Димитър Попов е и полиглот, владеещ осем езика. Преди да влезе в централна банка, през 1884-1885 г. той е бил главен секретар на Министерството на финансите на Княжество България.
В дългата история на Българска народна банка сред нейните председатели/управители откриваме и името на
Вела Луканова
е единствената дама, стояла начело на централната банка – от 5 декември 1955 до 5 декември 1959 година.
Тя е родена през 1905 г. в Плевен в семейството на местния деец на БКП и народен представител Тодор Луканов. Вела Луканова е леля Андрей Луканов – премиер на България през 1990 г.
Някои от управителите на БНБ са останали начело на централната банка по няколко месеца, други имат цял мандат, а финансистът
Христо Чакалов
е най-дългогодишният управител на БНБ – от 1908 г. до 1920 година. Той завършва право и политическа икономия в Женевския университет. От 1901 г. Христо Чолаков работи като юрист в Българската народна банка, а през 1906 година става неин главен юрисконсулт. През 1907 г. той специализира банково дело в Париж, а през 1908 г. вече е управител на БНБ. Напуска 12 години по-късно поради несъгласие с кабинета на Александър Стамболийски.
През 1918 г. Христо Чакалов става един от създателите на Централата на девизите, чиято цел е да регулира търсенето и предлагането на чуждестранна валута чрез монопол на търговията с външни платежни средства. Той е и сред авторите на Закона за ипотечния кредит от 1907 г., на първия Закон за кооперациите и на Закона за Българската централна кооперативна банка.
Девети септември 1944 година е един от вододелите в дейността на Българска народна банка. Четирима управители се изреждат на стола на управителя на централната банка. След тази дата централната банка се управлява от партийно оцветени управители. Икономистът
Иван Стефанов
е първият управител на БНБ, назначен от новата власт. Той е заемал двете най-високи позиции във финансовия сектор у нас. Бил е управляващ Българската народна банка – от 23 декември 1944 г. до 14 ноември 1945 г., а след това и управител на БНБ – от 14 ноември 1945 г. до 31 март 1946 година.
През периода 1946-1949 г. Стефанов става министър на финансите. Първо – в третото правителство на Кимон Георгиев, а след това и в двата кабинета на Георги Димитров. Така той ръководи проведената следвоенна финансова стабилизация, извършена чрез паричната реформа от 1947 година и свързаните с нея масови конфискации на парични спестявания на гражданите.
В професионалните си възгледи той остава далеч от ортодоксалния марксизъм и има към работата си напълно неутрален и емпиричен подход.
През 1989 г. БНБ влиза в нов етап от своето развитие.
Васил Коларов и Иван Драгнев
управляват последователно централната банка през 1989 г. и я въвеждат в новия свят на демократични промени. След пет години на поста, Коларов отстъпва мястото на 20 декември.
От същата дата начело на БНБ застава Иван Драгневски. Преди това той е бил председател на Българската външнотърговска банка и първи заместник-председател на БНБ. Драгневски остава на този пост до януари 1991 година, когато е сменен от проф. Тодор Вълчев.