ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

С около 22% нарастват електронните плащания у нас

Конференция " Дигитализация и киберсигурност "  Нина Стоянова

Без съмнение, днешното развитие на платежния пазар е движено и вдъхновено от новите технологии. Наблюдава се положителната тенденция платежните услуги да стават все по-удобни и достъпни, като потребителските нагласи се променят в търсене на бързи, сигурни и удобни дигитални канали за плащания. Това отбеляза Нина Стоянова, подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление "Банково", на конференцията "DigiРay". Според доклад на Световната банка от юни 2022 г. в развитите икономики делът на пълнолетните граждани, които нареждат или получават електронни плащания, вече е около 95%, а в развиващите се страни този дял е нараснал от 35% през 2014 г. до 57% през 2021-а.

Развитието на платежните услуги в Европа през последните години е стимулирано и от политиките на европейските и местни регулатори. А благоприятна среда за развитието на платежните услуги предоставя Втората директива за платежните услуги (PSD2), чийто преглед започна през тази година. А чрез тази директива беше регламентирано за първи път „отвореното банкиране“ (open banking), което постави основата за развитие на нови бизнес модели, услуги и решения, подчертава Нина Стоянова.

Българската народна банка води активна комуникация с лицензираните в България доставчици на услугите, свързани с отвореното банкиране, както и с банковата общност.

Подуправителят на БНБ отбеляза и друга една иновация, която дава път на нови развития, в това число и в сферата на плащанията. И това са дигиталните валути на централните банки и по-специално

дигиталното евро.

Предвижда се то да бъде електронна форма на парите, емитирана от евросистемата, която ще бъде достъпна за всички граждани и фирми.

Очаква се дигиталното евро да даде на хората допълнителен избор за това как да плащат, да допринесе за развитие на нови и още по-ефективни общоевропейски решения за плащане на дребно и да способства за финансовото приобщаване. Окончателното решение за съдбата на дигиталното евро се очаква да се вземе след октомври 2023 г., когато завършва проучвателната фаза на проекта.

Подуправителят на БНБ отбеляза и това, че в България продължава работата по развитие на платежната инфраструктура, която има за цел както въвеждане на съвременни технологични решения и гарантиране сигурността на платежния процес, така и подготовка за въвеждане на еврото.

През ноември тази година предстои миграция към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Европейската централна банка. Тя ще дава достъп едновременно до няколко услуги. Първата е услугата за извършване на сетълмент в евро в реално време – това всъщност е системата TARGET2, в която вече участваме, подчерта Нина Стоянова. Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S), която към момента е отделно. В процес на изпълнение е проект за свързването на Депозитаря на държавни ценни книжа в БНБ и „Централен депозитар“ АД към T2S. Платформата на T2S предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на ценни книжа, с пари в централна банка. По този начин българските ценни книжа ще имат една по-добра достъпност за инвеститорите от Европейския съюз.

Третата услуга в новата консолидирана платформа е TIPS. Тя осигурява достъп до незабавни плащания в евро, към които също би трябвало да се присъединим, когато станем част от еврозоната. Промените ще позволят използване на SWIFT съобщения по ISO 20022, хармонизиран интерфейс за достъп и общи компоненти по отношение на всички TARGET услуги.

В допълнение в началото на тази година бе реализиран проектът за миграция на клиентските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Наред с другите технологични предимства, този проект позволи времето за изпълнение на стандартните клиентски кредитни преводи да се сведе до под един час, посочи подуправителят на БНБ.

В заключителна фаза е работата, свързана с въвеждане на необходимите промени по отношение на плащанията в публичния сектор, които също предстои да мигрират към SEPA стандартите.

Развитието на платежните услуги в България запазва своята положителна динамика

По данни от платежната статистика на БНБ за първото полугодие на 2022 г. у нас са наредени близо 370 млн. броя безналични клиентски плащания, което представлява ръст с около 22% спрямо същия период на миналата година. Нарастването при картовите плащания е още по-осезаемо, като общият брой плащания с карти, издадени в България, се е увеличил с близо 32% през шестмесечието на годишна база.

Още повече расте и броя на картовите плащания, наредени чрез виртуални ПОС терминали – нарастването през първата половина на тази година е с почти 37 на сто, подчерта Нина Стоянова. Електронните пари продължават да стават все по-популярни у нас и данните показват нарастване с над 60% при броя наредени плащания с електронни пари за първото полугодие спрямо същия период година по-рано. Тези данни ясно показват доброто развитие на финансовия сектор в страната и промяната в потребителските навици в посока към засилено използване на дигиталните канали.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *