„Българският бюджет се пълни със смърт", казва икономистът от БАН Димитър Събев. Разтълкувано това значи, че изпушваме близо 4 млрд. годишно, от които през данъчното облагане на тютюневите изделия пълним бюджета с 3.5 млрд. лева.
До 2021 г. тютюневите продукти са носели в България повече пари в бюджета, отколкото европейските фондове и корпоративното подоходно облагане. Това е мълчалива стратегия, защото, ако се каже в прав текст, че правителствата разчитат повече на пушачите, ще е много нелицеприятно, посочи Събев.
На фона на тези мрачни констатации Министерският съвет предложи увеличение на акциза за цигарите и тютюневите изделия от началото на март следващата година.
Новото облагане ще е с период от 4 години.
При цигарите се предвижда минималният акциз да се вдигне от 177 на 186 лв., достигайки 211 лв. през 2026-та. С други думи, цената на кутия цигари ще се увеличава с около 20-30 ст. на година. Най-сериозно ще е поскъпването при най-евтините цигари.
При бездимните нагреваеми тютюневи изделия предложението е акцизът да се вдигне от 233 до 400 лева. Намеренията са да започне акцизно облагане и на течностите, които се използват при т.нар. вейп продукти, или електронни цигари, които сега не се облагат.
Българският „димен” бизнес, които по принцип е много притеснителен, и този път изпреварващо се притесни. От вдигането на акциза държавата може да загуби 500 млн. лв. и да върне контрабандата, коментираха цигарени търговци.
Ако промените бъдат приети, ще ударят най-силно по джоба пушачите на евтини цигари, а това са по-голямата част от българските потребители, които в момента изпитват най-тежко на гърба си инфлацията, плашат търговците на тютюневи изделия.
От бизнеса коментират също, че при подобни шокови поскъпвания
контрабандата сериозно се увеличава
и започва производството на евтини и опасни фалшификати. Тоест хазната може да се лиши от очакваните допълнителни приходи и дори да загуби. Изтъква се също, че само 10% намаление на приходите от акциз върху тютюна се равняват на близо 500 млн. лв. несъбрани приходи.
Има ли резон в тази позиция?
„Подобно минимално увеличение от 5%, за което се говори, едва ли може да повлияе съществено върху контрабандата”, заяви специално за „БАНКЕРЪ” Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Той припомни, че резки увеличения на контрабандата са наблюдавани през 2006-та – годината преди да влезем в ЕС, когато акцизите са били завишени с над 60 на сто. Такава картина е наблюдавана и през 2010 г, когато тогавашният финансов министър Симеон Дянков вдига акцизите върху тютюневите изделия с около 35 процента. По онова време обаче криминалните мрежи са били силно развити, нещо, което днес не е така. Отделно от това сега контрабандата при цигарите е много ниска – около 1-2%, което е рекордно ниска стойност за целия Европейски съюз.
България е страната в общността, която най-скромно облага тютюневите изделия, отбелязва още Димитър Събев. Според него ценовата еластичност на търсенето на тютюн у нас попада в диапазона 0.67-0.79%. И, ако се повиши цената му с 15%, ще се съберат почти 100 млн. лв. приходи в бюджета, а потреблението на цигари ще спадне със 77 млн. кутии. Освен това при увеличение на акцизите, събираемостта за бюджета ще нарасне, а всички ползи от по-малкото пушене ще останат за нас.
Поради тази перверзна зависимост
на държавния бюджет от данъчното облагане на тютюневите изделия и поддържането на цените на цигарите ниски, българите започнаха масово да пушат и за последните 10 години потреблението на цигари на човек от населението в нашата държава е нараснало с 43 процента, допълва икономистът. Същевременно "България е страната с най-високата смъртност в света" и годишно от цигарите у нас умирали 20 000 души
Промени в Закона за акцизите и данъчните складове предвиждаха да се въведе акцизен календар за период от четири години, за да се постигне балансирано увеличение на минималното акцизно облагане на цигарите и на останалите тютюневи изделия, включително и на електронните цигари. Но преди няколко месеца – през юни, предложението за 4-годишен график не успя да мине през Народното събрание.
Сега служебният кабинет прави нов опит, само че чрез законопроект за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който няма нищо общо с акцизното облагане. Интересното е, че преди три седмици Министерският съвет внесе за гласуване в парламента промени в Закона за акцизите и данъчните складове и там няма и дума за нови налози върху тютюна.
Социология
Трийсет и осем процента от българите пушат, но много повече са пасивните пушачи. Над 50% от младежите между 18 и 35 години димят всекидневно. Въпреки това младите хора имат предимно негативно отношение към пушенето. Седемдесет на сто от тях не го одобряват, а 95% не одобряват пушенето от бременни и майки с деца. Петдесет и седем цяло и осем процента твърдят, че трябва да се наложи по-строг контрол върху забраната за пушене на закрити обществени места, а 48.9% са за забрана на рекламите и промоциите на тютюневи изделия.
Над 1/3 от младите хора биха предпочели да гласуват за партии с изразени политики за ограничаване на тютюнопушенето.
