Сладка работа е да си шеф на общинска или държавна фирма. И да печелиш и да губиш, пак си взимаш заплатката и никой не ти държи сметки какво точно вършиш. Съответното дружество може да е затънало до гуша в дългове, но това си е за сметка на собственика (в случая данъкоплатците) и по никакъв начин не пречи на началството да си гласува щедри бонуси и други придобивки. Достатъчно е да си спомним за перлената вана и джакузито на ексшефа на столичната топлофикация Вальо Топлото.
Директорският пост в общинско или държавно предприятие по време на криза пък си е направо удар в десетката, тъй като позволява вдигане на надниците в пъти, докато навсякъде размерът им намалява. За всичко това, разбира се, си има причини. В повечето случаи начело на такива фирми местните, а и държавните власти слагат свои хора (къде по партийна, къде по роднинска линия) и съответно се грижат добре за портфейлите им. Другият вариант е собствениците въобще да не се интересуват какво става в дружеството им.
Цялото това блаженство скоро може да секне, поне що се отнася до директорите на столичните общински компании. Идната седмица местната власт в София ще гласува промени в наредбата, по която се определят заплатите им. Корекциите ще доведат до намаляване на шефските възнаграждения във всички дружества и най-вече в тези, които са на загуба или не плащат редовно осигуровките на служителите си. Измененията бяха много бързо подготвени от администрацията, след като в средата на август излезе една любопитна информация. Оказва се, че на фона на кризата и категоричната нужда от съкращаване на разходите директорите и членовете на управителните съвети на някои губещи и затънали в дългове общински фирми са си увеличили съществено възнагражденията. На практика някои от тях дори взимат повече от премиера Бойко Борисов и кмета Йорданка Фандъкова.
В „Софийски имоти“ например от 1706 лв. в началото на 2010-а заплатите на началниците за тази година са „скочили“до 2433 лева. Хубави парички получават и 38-те служители – средно 1102 лева. В това не би имало нищо лошо, ако компанията не дължеше на общината дивидент от над 700 хил. лв., плюс 553 хил. лв. данъци и такси.
Не са останали назад и шефовете на „Галатея“, която стопанисва ученическите лагери, увеличавайки възнагражденията си за година три пъти – от 600 на 1800 лева. И то независимо че фирмата е завършила 2010-а със загуба от 371 хил. лв., а през 2009-а е била на минус 432 хил. лева. Подобна е ситуацията и в общинските транспортни дружества, в „Топлофикация София“, където дълговете са десетки милиони, както и в редица други компании.
По този повод кметът Йорданка Фандъкова възложи да се прецизират критериите, по които се формират заплатите на началниците в общински фирми, както и да се изготвят допълнителни. „Трябва да се гарантира, че при добра работа, която се мери по най-нормалния начин за търговско дружество – с добра печалба, с добри приходи, ръководствата ще могат да получават по-високи заплати и обратното, ако приходите намаляват, заплатите да се понижават“, отбеляза градоначалникът.
Сега директорските възнаграждения се актуализират на всеки три месеца по формула, включваща различни бални оценки за стойността на дълготрайните материални активи за предишната година, броя на работещите, краткосрочните задължения, както и рентабилността на фирмата, чийто сбор се умножава по средната заплата в дадено предприятие. Тези показатели обаче позволяват на директорите на компании, в които работят много хора и имат големи активи, да получават сериозни пари въпреки немалките дългове.
Има и други проблеми. Според заместник-кмета Мария Бояджийска, която е и вносител на проекта за промени в наредбата, прилагането на показателя „коефициент на изменение на задълженията“ създава истински абсурди. „Дружества, които отдават под наем имоти (бел. ред. – например, които управляват пазарите на територията на Столичната община) , при сключването на договорите за наем събират гаранционен депозит и счетоводно го отчитат като задължение. Това означава, че колкото повече договори сключват и колкото е по-голям размерът на договорения наем, толкова е по-голям размерът на техните задължения. По този начин се санкционират дружества, които всъщност постигат по-добри резултати. Също така предприятията, провеждащи процедури по Закона за обществените поръчки, получават депозити за изпълнение на договорите и отново ги отчитат като задължения. Така пък се санкционират дружества, които просто спазват нормативната уредба“, обяснява Бояджийска.
Ако предлаганите изменения се приемат, заплатите на ръководствата на общинските фирми ще зависят преди всичко от начина, по който се управляват средствата на дружеството, и дали то трупа задължения. За целта се въвеждат нови коефициенти – за финансова автономност и за ефективността на приходите от оперативната дейност. В случая коефициентът на финансовата автономност ще показва степента на независимостта на предприятието от кредитори, а коефициентът на ефективността на приходите от оперативната дейност ще отразява съотношението между разходите и приходите или колко разходи са направени за постигането на 1 лв. приходи. „Тези два показателя, заедно с коефициента за рентабилност на приходите от оперативната дейност, представляват система от финансово-икономически критерии и показатели за оценка на състоянието на предприятието, така че изчислената по този начин заплата да отговаря на реално постигнатите резултати“, изтъква още Бояджийска.
Добавя се и още един ключов критерий за определяне на възнагражденията – „Приходи от оперативната дейност“. Идеята е той да стимулира ръководствата да търсят допълнителни възможности за увеличаване на приходите. По думите на Мария Бояджийска: „Това би следвало да доведе до увеличаване на финансовия резултат от дейността, а оттам и до увеличаване на отчислявания от дружествата дивидент за Столичната община, както и до генериране на по-големи парични потоци, с които да се правят инвестиции за подобряване на облика на общинските търговски дружества“.
Малко по-различно обаче е виждането на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ – Стоян Цветанов. „Правилно е – каза той в интервю за „БАНКЕРЪ“, публикувано в предишния брой – когато финансовите резултати са по-добри, съответният мениджър да бъде стимулиран. Но когато си директор на предприятие, при което на входа и на изхода стои друг, показателите зависят от изпълнителния директор в много по-малка степен. Да, за един пенсионер заплата от 3 хил. лв. като моята е много голяма. Само че не бива да се неглижира фактът, че подписът ми стои под половин милиард лева оборот на година. В крайна сметка собственикът е този, който ще реши.“
Несъмнено най-голямо влияние върху началническите възнаграждения ще окаже промяната в базата, на която се начисляват. Вместо средната заплата в дружеството за такава ще се взима минималната работна заплата за страната, която при всички положения ще е по-ниска. С други думи, само с това изменение директорските надници в общинските фирми може да паднат наполовина. Мотивите за тази драстична промяна са, че има компании, които необосновано са завишили работните заплати на определени служители, за да се увеличи средната работна заплата, а оттам и възнагражденията на управителните и контролните им органи.
Според новата наредба ще има и санкции за шефовете, които допускат общинските дружества да реализират отрицателна рентабилност или не спазват сроковете за внасяне на осигурителните вноски за задължителното обществено и здравно осигуряване. Наказанието ще е под формата на една бална единица при умножаването на минималната заплата, или 270 лева. Ще се отреже и всякаква възможност за допълнителни доходи, тъй като в проекта за изменение на наредбата изрично е записано, че „така формираните възнаграждения са окончателни и не следва да бъдат начислявани други елементи към тях“.
Колкото и значителни да изглеждат нововъведенията обаче, таванът на директорските заплати остава доста висок. Простата сметка показва, че ако дадено дружество успее да събере максималния бал от отделните коефициенти – 14, умножено по минималната работна заплата, това прави 3780 лева. Друг е въпросът, че до този максимум трудно може да се стигне най-малкото заради изискването за над 200 млн. лв. приходи от оперативната дейност, каквито има само „Топлофикация София“. По същия начин стоят нещата и с рентабилността – за да получат повече от една бална единица, компаниите е необходимо да постигат над 10% печалба. А там, където изобщо има печалба, тя е под 5 на сто.
Конкретно за „Галатея“, при която ръстът на шефските заплати е най-драстичен (от 600 на 1800 лв.), според изчисленията на базата на финансовия отчет за 2010-а, месечното възнаграждение на изпълнителния директор Красимир Косев не бива да надвишава 1000 лева.
Дали и как общинарите ще приемат новите правила, предстои да видим съвсем скоро. Не е вън от съмнение, че промяна на сегашния режим е повече от наложителна и е крайно време общинската хранилка да затвори врати.
Ивайло Станчев
ТПС: Столичният общински съвет най-сетне се престраши да посегне на шефските заплати в общинските фирми.
