КФН огласи проект за промени на текстове от Кодекса за социално осигуряване, които регламентират допълнителното пенсионно осигуряване. Те са в две посоки – инвестиции и такси.
Според експерти в бранша предложенията в сферата на инвестициите са по-скоро козметични. Като цяло се запазва досегашният режим на консервативна регулация и ограничаване на възможностите за гъвкави решения. От друга страна, и чрез сегашните промени на практика фондовете биват принуждавани да инвестират все повече от акумулираните в тях средства извън България вместо тези най-български пари да оказват благотворно влияние върху развитието на икономиката на страната. Като позитивна промяна пазарните играчи отчитат ограниченията един пенсионен фонд да инвестира в дружества и емитенти, с които той има свързаност. Запознати с борсовите игри смятат, че тази промяна би била пряк удар върху начина, по който инвестират дружествата, контролирани от групата ТИМ – ПОК „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“. Неслучайно втората компания е изразила несъгласие с промените при обсъждането им в Асоциацията на пенсионните фондове.
Не са предложени решения и за използването на други ефикасни инвестиционни методи, като например възможността парите на бъдещите пенсионери да се влагат в борсови стоки, каквато е практиката в целия свят. Така българските дружества и занапред няма да могат да участват в контракти за петрол, злато и т.н. – вложения, които могат да им носят много висока доходност.
Запазва се и сегашният режим по отношение на вложения в корпоративни облигации. В такива операции пенсионните дружества имат далеч по-ограничени права в сравнение с банките.
Промените в Кодекса за социално осигуряване не премахнаха и сегашното ограничение един фонд да ползва една банка попечител. Според експерти това също крие риск, тъй като фондът – с всичките си активи, поема върху себе си и риска на банката. Необяснимо е защо в променения текст не е намерило място и едно предложение, по което пенсионният и банковият бранш нямат разногласия: когато се прави инвестиция в банкови депозити, да се взема под внимание не само кредитният рейтинг на местната банка, но и този на банката майка. Така, освен чрез контрола на БНБ и чрез рейтинга на българското подразделение, депозитите на пенсионните фондове ще бъдат допълнително гарантирани, което ще увеличи атрактивността им.
Не е решен адекватно и въпросът с инвестициите в недвижими имоти, в ипотечни облигации, в общински облигации на нерегулирания пазар и подобни. А темата за създаването на т.нар. мултифондове с различен профил на риск е свалена от дневния ред за неопределено време.
Част от предлаганите от КФН промени в Кодекса за социално осигуряване са свързани с таксите. Основният аргумент за намаляването им е, че за един 40-годишен период на осигуряване при сегашния си размер таксите ще имат тежест от 20% върху натрупаната по партидата сума. По този въпрос спор няма! Спорен се явява подходът, който комисията е избрала за намаляване на таксите – предлага се от 2012 до 2016 г. инвестиционната такса да се намали от 1 на 0.5%, а от 2017 до 2019-а таксата от всяка вноска да стане 2.5 вместо 5 процента.
Избраният метод обаче навежда на мисълта за административно регулиране на цените в противовес на идеята за свободна конкуренция. Мениджъри и експерти от всички дружества заявиха, че ако се използва този метод, те вместо да определят конкурентно цените, ще следват указанията за евентуалните промени в КСО. Те смятат, че при този сценарий пенсионният продукт ще е силно регламентиран и на практика неотличим при липса на мултифондове и на възможност за избор между тях и при отсъствие на пазарна конкуренция в цената на предлагания продукт всъщност държавата ще създаде своеобразен картел на пазара на пенсионното осигуряване.
Критиците на това становище пък изтъкват аргумента, че таксите на задължителните фондове и досега не са намалени.
В същото време на пазара на допълнителното задължително пенсионно осигуряване вече има дружество, което пристъпи към намаление на таксите. От 26 септември тази година таксата от всяка вноска на осигурените в универсалния и професионалния фонд на „Доверие“, които имат вноски за повече от 120 месеца, падна с 10% и вече е 4.5 процента. Дружеството обяснява, че това е начин за стимулиране на дългосрочното спестяване, а от друга страна, е стимул и осигурените лица да са по-мотивирани да търсят своите вноски и редовното им превеждане, защото то се отразява както върху сметката им в частните фондове, така и на размера на държавната пенсия.
И тук стигаме до втория спорен момент в проекта на КФН, свързан с последователността при намаляването на таксите. Регулаторният орган е избрал да се намали първо инвестиционната такса, която в началните години на осигуряване има далеч по-малко влияние върху размера на средствата по партидата в сравнение с таксата от всяка вноска. Често умишлено се пропуска обяснението, че осигуряването в задължителен фонд става чрез месечни вноски, в първите месеци и години по партидата му няма значителни натрупвания на средства, а таксата от 5% се взима от всяка вноска. Делът й става по-голям едва след като по партидата се наберат достатъчно средства. И вместо от следващата година да се пристъпи към намаление на таксата, която има по-голямо влияние върху средствата сега, се предлага да се намали таксата, чието влияние ще стане по-чувствително поне след пет години. Мотивът, че през 2017 г. размерът на вноската в универсалните фондове ще се увеличи на 7% и така намалението на таксата няма да доведе до сериозно намаление на нетните приходи на дружествата, се привежда като аргумент в подкрепа на описаната странна логика за избор на това коя такса първо да бъде намалена.
Най-драматичен като че ли си остава казусът с таксата за прехвърляне от един фонд в друг. Сега тя е 20 лв. при всяко прехвърляне. Както вече „БАНКЕРЪ“ писа, преди няколко месеца КФН предложи промяна в Наредбата за прехвърляне. Ако тя влезе в действие от 2012 г., таксата няма да се удържа от партидата на осигуреното лице, както е досега, а ще се плаща отделно от този, който се прехвърля. Това решение безспорно е добро, защото то не просто ще запази повече средства в партидата на осигурените лица, а ще намали възможностите за нарушения при прехвърлянето. КФН предлага тази такса въобще да отпадне от Кодекса за социално осигуряване. Важно е да се каже, че тя няма почти никакво влияние върху приходите на което и да е дружество. Желанието да се премахне таксата за прехвърляне е обяснимо при запазването на досегашната процедура по прехвърлянето, която КФН упорито отказва да промени, въпреки многото жалби и сигнали до полицията и прокуратурата.
С красиви мотиви и малко решени реални проблеми промените на КФН тръгнаха по своя път към законодателния орган. Да припомним, че това се случва за втори път, след като преди парламентарните избори (през 2009-а) те дори минаха на първо четене, но така и не бяха приети от новия парламент. От гледна точка на комисията и на експертите, работещи в нея, те са си свършили работата и сега топката е в отсрещното поле. А там са всички останали – осигурени лица, дружества, работодателски и синдикални организации, партии, министерства, Министерски съвет, Народно събрание. Те, другите, трябва да поемат горещия картоф и ако се намери воля, да го превърнат в смислен и полезен продукт.
