Глобалните бюджети стряскат лекарите

Министерски съветБойко Борисов - министър председателЦветан Райчинов  - председател на Българския лекарски съюз

Дали правителството подготвя задкулисен сценарий за фалити и приватизация на големите български болници? Според представители на Българския лекарски съюз отговорът е “да”. Ръководството на съсловната организация изрази опасенията си, че Министерството на здравеопазването тайно е внесло предложения за промени в Закона за здравното осигуряване. Според тях догодина големите лечебни заведения в страната ще се финансират на базата на “глобални бюджети” като преходна стъпка към въвеждането на диагностично свързаните групи. Това на практика означава, че болниците ще разполагат с една фиксирана сума (например 100 млн. лв.), която да управляват, както намерят за добре. Проблемът е, че повечето от тях имат натрупани огромни задължения към кредитори. Към днешна дата дълговете на българските лечебници са в размер на около 360 млн. лв., но има изискване на здравната каса (НЗОК) за гарантиран минимален бюджет, който да осигурява нормална работа на болниците. С премахването на регулацията кредиторите ще бъдат освободени от новия законов механизъм и ще могат да си искат сумите и дори да придобиват материални активи от несъстоятелните длъжници.

Така

структури с национално значение

(или части от тях) като “Пирогов”, ИСУЛ или “Александровска” могат да се окажат в ръцете на фармацевтични компании или дистрибутори на медикаменти, въпреки че в момента чинно изплащат задълженията си, трупани от предишни ръководства. Ако се приеме този вариант на финансиране през 2012-а, лечебните заведения ще сключват договор със здравната каса въз основа на броя на преминалите пациенти, което също създава предпоставки за тотален хаос в системата. Управителят на НЗОК д-р Нели Нешева също се обяви против подобен механизъм за финансиране на болничната помощ. “По-високото качество на здравеопазването се постига чрез по-добър контрол, а това става, когато е разписано как се употребяват средствата. Не може да се даде на една болница глобален бюджет без механизми за проследяването му”, смята Нешева.

Експерти и финансисти от правителството на ГЕРБ пък поддържат тезата за директно преминаване от клинични пътеки

към модела на диагностично свързаните групи

без преходен период. “Групите” се използват в почти цяла Европа, защото позволяват при влизане в болница пациентът да се лекува не само от основното заболяване, но и от придружаващите, т.е. получава комплексно обслужване. Калкулацията се прави, като средствата за стойността на единица лечение се умножават по броя обслужените болни и коефициента за тежест на заболяванията, зависим от съпътстващите болести. Още преди около половин година в. “БАНКЕРЪ” писа, че подобен рязък преход е твърде утопичен, защото за финансирането му ще трябва да се намерят допълнителни поне 3 млрд. лева. Това очевидно е “кауза пердута”, съдейки по обсъжданите параметри на Бюджет 2012, в който поне на този етап парите за здраве остават на досегашното ниво. Като метод на финансиране диагностично свързаните групи се въвеждат поетапно дори в държави с доста по-развито от нашето здравеопазване. В Швейцария процесът отне 11 години, а Австрия работи с групите от 20 години и още ги усъвършенства.

Третият възможен модел за финансиране на болничната помощ през 2012-а е запазване на досегашното статукво, включващо плащане по клинични пътеки. От лекарския съюз и здравната каса (негласно) подкрепят именно тази методика за отпускане на пари, като при обсъждането на новия Национален рамков договор дори вече са договорили на експертно ниво около 90% от новите цени, обеми и бюджети. Според организацията на д-р Цветан Райчинов (БЛС) сега лечението се провежда по алгоритми и правила за добра практика, а клиничните пътеки са изработени от национални консултанти и експерти. Затова ще продължат да вършат работа след малък “козметичен ремонт”.

Лекарите искат да се премахнат

ограниченията за задължителен болничен престой и да се разпишат

нови алгоритми за лечение

– кое е задължително или препоръчително и кое не бива да се прави. Идеята на лекарския съюз е да се запазят клиничните пътеки, но да се промени Наредба 40, с която да се разделят някои от съществуващите пътеки по тежести. Анестезиологията, патологоанатомията и хемодиализата да се заплащат като отделни дейности, а не да се чакат странични отчисления. “В рамките на шест месеца трябва да се събира информация в големите болници колко пациенти са излекувани с две или повече заболявания, какви са разходите за лечение и медикаменти, за да видим, какъв допълнителен ресурс е необходим в системата”, коментира Райчинов.

Здравният министър д-р Стефан Константинов обаче е твърд в позицията си, че клиничните пътеки не са добър метод за финансиране на болниците, защото “изкривяват” медицинската информация. “Ще ги премахнем и така ще елиминираме предпоставката за деформиране на медицината, имам подкрепата на финансовия министър Симеон Дянков”, убеден е Константинов. Кой ще спечели и кой ще остане излъган в очакванията си ще разберем твърде скоро. Но губещи от недофинанисрането на здравната система със сигурност ще продължат да бъдат пациентите. Както и мениджърите на болници, които и догодина ще вадят “нови магии” от ръкава си, за да оцелеят.

ТПС: Председателят на лекарския съюз Цветан Райчинов (вдясно) се надява кабинетът на Борисов да намери правилната схема, по която да дава пари на болниците през 2012 година.

каре

Въвеждат “амбулаторни случаи”

Лекарите предлагат в специализираната доболнична помощ да се въведат “амбулаторни случаи”. Това би означавало, че срещу всяко направление пациентът ще има право на първичен и след това на вторичен преглед в рамките на 30 дни. Сега само половината от болните могат да се възползват от допълнителна консултация. Мярката цели оптимизиране на работата на семейните лекари, по-добро обслужване и подобряване на достъпа за пациентите. Цената на комплексния преглед ще се вдигне от 21 на 25 лв. и ще включва по желание на пациента или по изискване на доктора задължителен втори преглед. Парите пък най-вероятно ще се плащат поравно от болните и касата. Хора, които не желаят да чакат за направление, да имат право на директен преглед при специалист срещу заплащане, а ако след това се налагат изследвания или хоспитализация, те да са по линия на касата, предлагат още медиците. Двете предложения вече са съгласувани между лекарския съюз и Надзорния съвет на НЗОК и могат да влязат в сила още от следващата година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст